За новата инициатива „Да свалим Facebook маските“, за успешната „Книги без граници“ и още нещо…
– Отново създаваш събития, този път не единствено творчески, а и житейски. „Да свалим Facebook маските“ – какво ще рече?
– Да, инициативата не е единствено творческа. Представлява покана за срещи със стари приятели и запознанство с нови. В забързаното ежедневие на 21 век все по-често губим реалното общуване помежду си. Социалните мрежи дават фалшиво усещане за близост с много хора и неусетно се лишаваме от радостта да изпием чаша чай или кафе заедно. Призивът е да изключим компютрите, да се видим лице в лице, да свалим Facebook маските и да побъбрим на теми, извън битови грижи, семейни проблеми и политика. Всеки е свободен да сподели впечатления от кино, театър, книга, пътуване или каквото прецени, че би било интересно за останалите. Любопитно е, че на срещите каня специален гост по предварително зададена тема, като всеки от присъстващите е свободен да се включи в дискусията и има възможност да се представи на останалите.
– Интернет маските все пак са проява на въображението ни, творчески актове дори и на хора, които принципно не се занимават с творческа дейност, понякога маските са много колоритни. Какви са личните ти впечатления, по-интересни ли са хората под маските или обратно – маската е по-интересна, но все пак е редно да се знае кой е под нея?
– Често казано, не се вълнувам от колорита на маски. За мен не са атрактивни онези пет снимки, зад които всеки се е скрил в мрежата и показва себе си на света такъв, какъвто сам иска да се види. Смятам, че човек е много повече от пет снимки. Всеки от нас е душа, сърце, мироглед, палитра от емоции, интереси и дарби, и сам по себе си е една цяла вселена.
– Познаваш ли хора, които са се изгубили под своите интернет маски, слели са се с мита, който са създали за себе си и вече им е трудно да открият своето лице?
– Вероятно има такива. Дори съм сигурна, че има. Все повече хора не харесват реалността, в която живеем и си създават измислени светове, в които те са измислени герои. Мисля, че съм споделяла и по-рано, не съм мазохист да си причинявам дискомфорта да комуникирам с митологични образи. Работя с когото е нужно, но свободното си време споделям с когото ми е приятно. И сега ще използвам възможността да благодаря на всички нови приятели, които се включиха в проекта „Да свалим Facebook маските“. Имахме две срещи с разговори и дискусии, посетихме заедно и две съботни събития на нощна София и наистина се забавлявахме. Предвидено е да посещаваме културни събития заедно.
– По-склонни ли са писателите да създават митове за себе си?
– Днес е лесно да се измислят биографии точно заради свободата, предоставена от социалните мрежи. С лекота може да заблудим къде сме, как живеем, какъв е нашият социален и материален статус. Смятам, че желанието на хората да създават митове и легенди за себе си е начин на мислене и не зависи от професионалната изява.
– Кога митовете, които създаваме за себе си, започват да стават опасни?
– Когато изгубим посоката или представата кои сме всъщност.
– Коя е последната граница между човек и човек?
– Не знам дали има такава граница и това е плашещо, поне за мен.
– И нещо извън инициативата: любопитен съм докъде стигна със следващата си книга. Ще споделиш ли повече за нея?
– Ръкописът е завършен. Това беше задачата ми в Майсторски клас на Академия за творческо писане с ментор Ангел Игов. Щастлива съм, че имах възможност да работя с такъв голям авторитет. В момента текстът се чете от мои приятели и вече получих първите отзиви. Новото произведение ще види бял свят когато му дойде времето, нито по-рано, нито по-късно. Не искам да скачам от книга в книга, защото се губи концентрация, губи се фокус. Сега е време „Отхвърлени“ да изживее живота си и да стигне до повече читатели, които може би там някъде в плетеницата от докосващи човешки съдби ще открият, че и за отхвърлените има надежда. През декември и януари книгата е на промоционална цена и може да се поръча от авторската ми страница във фейсбук.
– Сподели нещо ново за старите инициативи. Разбрах, че „Книги без граници“ продължава. Разкажи пак, че да научат и други, които още не са разбрали за нея.
– Идеята на инициативата е популяризиране имена на съвременни български автори и възможност наши сънародници зад граница да се докоснат до произведенията ни. „Книги без граници“ предоставя възможност българите в чужбина да разлистят книги, които няма как да купят извън България и да се запознаят с непознати за тях автори или да се насладят на тези, които обичат. В момента подготвям нова кампания. Може би ще успея да я реализирам в първите месеци на 2018 година. И тук е момент да се обърна към авторите, които имат желание да се включат, като им кажа, че могат да се свържат с мен чрез моята авторска страница.
– Колко български заглавия пресякоха националната ни граница и пътуват из библиотеките в чужбина?
– Към момента 80 български книги са на разположение за четене от наши сънародници. Реализираните кампании са в училище „Св. Иван Рилски“ в Кеймбридж, Великобритания и училище „Родна стряха“ в Ларнака, Кипър. Би било хубаво новата кампания да е на нова място.
– Какво ще пожелаеш на читатели и съмишленици с настъпващите новогодишни празници?
– В светлите дни на Рождество Христово, в последните часове преди началото на Новата 2018 година, с удоволствие използвам възможността да отправя моето коледно пожелание.
Скъпи приятели и читатели, радвайте се на успехите си, постигнати с труд и безкрайни усилия. Наслаждавайте се на моментите, споделени с любимите хора, къпете се в емоцията да виждате усмивките по лицата им, обичайте и бъдете обичани. Удвоете вярата, съхранете надеждата и украсете мечтите си. Следвайте смело желанията си, защото успехът е на страната на силните. Но преди всичко, първо и задължително бъдете здрави. Разбира се, всичко това пожелавам и на моето семейство и на тези, които обичам. Дано 2018 година е мирна, здрава, късметлийска и пълна с благодат!
