Книги, предпечат и дизайн
Едно нестандартно преживяване – с чаша вино, четене на живо и представяне чрез мултимедия, книги и приятели, се състоя на 22 февруари в уютната зала „Библиотеката“ в читалище „Съгласие 1869“ – Плевен. Артистичната вечер беше посветена на новата електронна книга от поредицата „Репортажи от Платония“ – „Витална граница“ на Стефан Кръстев, но прерасна в среща…
прочети “Книга с автограф – среща-разговор със Стефан Кръстев” »
„Ема“ е първият роман на дългогодишния психиатър и психотерапевт доц. Радка Гайдарова, издание на ИК „Ням свят“.
Ема Павлова е лекарка – психиатър. Около нея гравитират сложните човешки съдби на фамилията й: репресии, злополуки, отдаване на порочно съществуване и политически борби между най-близки. „Ема“ е типична семейна сага или поне би трябвало да бъде типична, ако под това разбираме реалистична картина, която обхваща живота на една фамилия – спирайки са на живота…
Интервю на Стефан КРЪСТЕВ „Смок мишкар“ е заглавието на сборника с разкази на следователя с изтънчено чувство за хумор Цвятко Камбуров, с издател ИК „Ням свят“. Представянето на книгата преди дни в зала „Библиотеката“ на читалище „Съгласие 1869“ в Плевен предизвика голям интерес и се превърна в празник на духа. С Цвятко Камбуров разговаряме за…
прочети “Цвятко Камбуров: Любовта е на първо място сред ценностите в живота” »
7. Когато железобетонът мълчи толкова силно, че съзнаваш, че е железобетон; че съзнаваш, че обичайно железобетонът има глас и толкова си свикнал с този глас, че не го отделяш от останалата глъч. Когато железобетонът мълчи толкова силно, а си заключен в този железобетон – тогава мълчанието е смазващо. В последните дни нищо не проскърцваше и…
6. Още се носиха думите на Роб из стаята. Смехът му, често измъчен на границите на истеричен, но овладян в онази точка, в която изразяваше почти митична мъжественост, а беше хлапе: по време на своя плен, навършило пълнолетие. И понякога се смееше точно като хлапе, ако имаше очи, сълзи щяха да текат от такъв смях….
5. Той дойде на себе си, но не идваше В себе си. Съзнанието му го обхващаше отвън, а не се намираше в тялото, над което имаше власт, но не и усещането, че е негово. Яса примигваше объркана, не си спомняше добре коя е, къде е. Камерите бяха отворени. Около тях се суетяха по-дребни и по-едри…
4. Застилаха цялата пътека; бяха не по-големи от гълъб, имаха човешки лица и тела, а крилете им напомняха криле на прилеп. Имаха детски изражения, еднотипни; ококорените им очи бяха несъразмерно големи и сини; зъбите им бяха остри, често прехапали мъртвешките устни. Горски ангели. Чували бяхме за тях какви ли не истории, но не вярвахме, че…
3. Плацента покриваше долната страна на лицето му; дишаше и през нея, но трудно; често се задушаваше. Не можеше да говори и без нея, не можеше да издава никакъв звук. Разкъсвахме я. Очите му ридаеха, чувахме гласа им. Раздираше вътрешностите ни; болеше ни, навярно колкото го болеше, докато извършвахме болезнената операция, но оставихме ли я…
2. С Яса бяхме като брат и сестра, и много повече. Не биваше, но имахме и интимна връзка. Боях се от нея, тя от мен. Но това беше сладка боязън, която ни обричаше един на друг. Все си казвахме, че е за последно; бяхме си като забранен медикамент. Тя обичаше да казвам, че сме сталкери….
