Ако Стефан бе роден там някъде на запад, при белите хора, досега щеше да е окичен с всякакви видове награди за онзи специфичен жанр на митпоетичното фентъзи, което говори директно на душата, на съня, на фантазията във всеки с малко повече вътрешна красота, отколкото се цени в днешно време. Е, едва ли вълшебните му светове щяха да са пропити с толкова древната магия на траки, нестинари и непознати цивилизации, уседнали в малката ни, но несъмнено красива страна, оказала се грозно населена в днешно време с генетични недоразумения от рода на почти всеки представител на актуалната ни политическа сцена. Но благодарение на жестокостта на съдбата имаме невероятната възможност да чуем мрачна приказка за някога и там някъде, преди всичко и всички, когато кръвта ни е била по-близка до тази на боговете, отколкото на маймуните, а душите ни са могли да създават тъй съвършено, както само единият там горе засега може според някои.
