“-Всички за народа говорят – отвърна нетърпеливо Стефан. – А всички гледат да го възседнат…
-Как тъй всички?!
-И вие също. Докато сте на власт – едно, паднете ли – друго. Народът…
-Щом вземем ние властта, в страната ще настъпи граждански мир и ред, ще бъде възстановена пълна законност…
-Е-е-е…-дигна ръце към ушите си Стефан. – Малко пъти сме го чували! Законност, народ, народни идеали. Всичко е зарад кожуха на селяка, за тлъстия кокал, за брашнения чувал. Народни идеали! Забравихте всичко вие…”
„Когато сърцето е лошо, и очите са лоши. Такива са човешките очи.“
„Коле не е поискал да запали печката само за себе си, да изгори само за себе си десет стотинки народни пари, колкото плащаха те за едно запалване на печката в хотелската стая.“
„Не посегна да вземе ни един грош от тези пари, за да купи една паница мляко на болното си дете. В тия пари имаше и негови, но той вече ги бе дал и вече не бяха негови. Посърна Катранов, потъмня от мъка. Но това си беше негова мъка. Но това си беше негова мъка, негов дял…“
„Не се колебаеше в нищо, защото виждаше ясно всяко нещо в човешкия живот, както го схващаше със своя ум. Когато сложи за пръв път револвер в пазвата си, той знаеше, че ще стреля с него виноги, когато стане нужда. Такава проста и ясна беше мисълта му във всяко негово дело.“
„Нищо не може да накара селския човек да се побърза, щом рече да се бави.“
„Ние ще извоюваме свободата си само ако сме достойни за нея.“
„Човешкият живот е най-големо благо, но още по-големо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Ето, ценностите все пак трябва да се степенуват.“
„Жестока логика. А не може човек да не я приеме.“
„Не се купува с пари ни човешки живот, ни чест.“