“…Не съм роб!
На кучешките закони никой истински човек не трябва да се подчинява!
Като духовен пастир той защитава хората от самите тях – от робските им мисли, от низките им постъпки и им показва пътя към общата, братската любов, която е временно убежище от най-страшното изпитание – смъртта. Събрани заедно, хората не са беззащитни.”
“Когато чувствата нажежет въображението, загубваме усета си за реалност. Трезв разум, ето где е тайната на самообладанието! Трябва да съм силен и суров!”
“Той притежава много повече качества на държавник от мен. Знае да говори, но и знае да мълчи и изчаква. А аз не винаги мога да издържа докрай…”
“Съдбата на човека зависи от много неща – едни извън него, други в самия него – разсъждаваше на пътя Парчевич. Само че, ако го запитаха може ли да каже кои са едните и кои другите, би разперил безпомощно ръце, после би посочил земята и небето…”
“Смелостта е сестра на успеха, но безрасъдната смелост води до самоубийство!”
“Важното е да бъда искрен пред себе си! Искрен и верен на убежденията си! Да не се отмятам от думата и от решенията си, да не се насилвам с постъпки, които не са ми присъщи.”
“Обичта е влечение, и въображение.”
“Слабият винаги е виновен, но ти си друг, ти си пълен със сила. Защо тогава се стъписваш пред себе си.”
“Търпението е лекарство за всичко, ми каза веднъж един турчин-хаджия. Но беше допълнил, че за търпение лекарство няма.”
“Не съм бездомен, не съм! Не сме ли едно семейство? В чужда земя дойдохме и пак свихме гнезда. Пръснати сме на много места, но кръвта ни е обща. С нищо не могат да ни уплашат. Колкото и висока да е планината, все ще се намери в нея пътечка!”