„А истинският човешки живот е стремление към пълно освобождение. Човек трябва да подчинява всяко нещо на волята си, всяко нещо да подрежда по своя воля, за да бъде свободен. Това е най-ценното благо за човека – да бъде свободен.“
„Понякога страхът в нас говори с езика на нашия разум, с езика на нашата съвест.“
„Силното питие бързо осъществява всяка човешка мечта.“
„Бай Ганьо се запретна да прави държава по свой вкус и с белгийска конституция.“
„Страхът е най-тежката верига за свободния човек.“
„За него оставаше утехата, удовлетворението, насладата от всяка победа над страха. И една мисъл, че много пъти в страха му беше може би неговата съвест. В страха от грешки, от всяка лъжа…“
„…щом вземем да говорим за своя народ. Повече гледаме да го наругаем, като отделяме себе си от другите от народа. А ние всички имаме общи недостатъци. Впрочем, как иначе ще бъдем един и същ народ.“
„Ние летиме високо, ама и много пъти крилата ни се уморяват. Или се ще сбъркаме нещо. И тичаме при вас. Докато сме малки, тичаме при майките си, а после при тая, с която сме тръгнали. Ние секогаш имаме нужда некой да ни помилва, да ни прости, да ни утеши, да ни насърчи.“
„Пазиш приличие. Чистота на живота. Идеали. Съвест. Глупости, глупости! Вериги!“
„Тя беше в него, както топлината на собственото му тяло, както бодрото му чувство, че е здрав, че диша, че живее.“
„Мисля си това: за да обичат гражданите държавата, тя трябва да бъде такава, че те да могат да я обичат.“
„Може би защото разсъдливите са повече склонни към скръб и по-малко към радост.“