ИК "Ням свят"

Стефан Кръстев -Как попадна тук? – попита я Свещеника. -С дрезината – Яса посочи хълма, – а когато релсите свършиха, спуснахме са по пътеките. Търсихме черепи… -Черепи? -Да, черепи. Дълго е за разказване, отливаме маски по тях. -Двама сте, така ли? -Да. С приятеля ми. Не знам къде се забави, но ще се появи. Имаше…

прочети “Маските (двадесети разказ)” »

Стефан Кръстев Ана лежеше по гръб, завита от кръста надолу, а гърдите й открити: малки и остри, с големи зърна, с няколко бенки и едва доловима следа от сутиена на банският, с който ходеше преди месец на плажа. Кафявата й коса се пилееше върху възглавницата, приличаше по-скоро на непознато горско създание с женско тяло, отколкото…

прочети “Маските (деветнадесети разказ)” »

Стефан Кръстев Знаеше какво са и Лола можеше да не й обяснява. Яса и без друго не я слушаше. Лола грешеше, често грешеше; мислеше си, че знае повече, отколкото знаеше, но маските говориха на Яса. Бяха окачени на стените и по стълбовете, наредени по пода и по щандове; някои покрити с прах и рухнали стелажи;…

прочети “Маските (осемнадесети разказ)” »

Стефан Кръстев -Защо не опитаме както преди? – предложи Витус. Знаеше, че си го мисли и Лола. Заради него обичаите се промениха, а с новите общността им не можеше да свикне. Лола губеше авторитета си. Последиците можеха да бъдат тежки. Никой нямаше обяснение за феномена настъпил с появата на Витус, а с появата на Яса…

прочети “Маските (седемнадесети разказ)” »

Стефан Кръстев Минало беше повече от седмица. Яса не броеше дните, а времето не й стигаше да запомни всичко и да опознае. Витус й идеше прекалено свенлив, Лола определено я ухажваше. Останалите мъже и жени бяха твърде заети с занятието си да търсят артифакти, един с друг или със себе си. -Не знам как да…

прочети “Маските (шестнадесети разказ)” »

Стефан Кръстев Харесваше го. Караше я да се чувства голяма; притежаваща власт; вдъхновена за игра със сили, които не познава добре, но може да покори. До преди седмица беше дете. Страхливо дете, готово да раздере лицето си в истеричен пристъп. Нацапало се с грим, за да скрие себе си и всичко онова, което имаше и…

прочети “Маските (петнадесети разказ)” »

Стефан Кръстев В тази някогашна индустриална зона живееха хора с изчерпани здравни кредити, бегълци с атавистични лица, бунтари, психопати; имаше и забравени от времето; оцелели по чудо, достигащи възрастта на Генералите; имаше просто изгубени; имаше и живеещи под прикритие агенти на Щаба, при това значителна част от населението на официално обявената като Неконтролирана територия. Неконтролираната…

прочети “Маските (четиринадесети разказ)” »

Стефан Кръстев На следващият ден Лот навършваше двадесет и осем, но това вече нямаше особено значение. Отбеляза си го наум, като сух факт, такъв за който се е сетил случайно и би вписал в молив в бележник за да не забрави, ако си заслужаваше усилията. При други условия би имал повод за гордост. Той управляваше…

прочети “Маските (тринадесети разказ)” »

Стефан Кръстев Повечето не носиха маски и имаха атавистични лица. Почти всички разголени. Имаше опасани в кожени каиши, стегнати с кучешки нашийници с шипове, с високи ботуши и една надбедрена препаска. Повечето бяха красиви като животни; високи, слаби, с релефни мускули. Преобладаваха младите, но имаше от всички възрасти. Преобладаваха момчетата, но имаше от трите пола….

прочети “Маските (дванадесети разказ)” »

Стефан Кръстев -Не можеш да излезеш от гроба, Витус – говореше му Лола. – Мъртъв си, мъртва съм, всички тук са мъртви. Поу вече го е докладвал… -А ако се срещнем? -Защо ти е? -Не, не го желая. По-точно – не знам. Ако случайно се срещнем? -Тогава го убий! Витус трепна, а Лола се засмя,…

прочети “Маските (единадесети разказ)” »