Книги, предпечат и дизайн
Стефан Кръстев Магдалена виждаше, но не онова, което очите й отчитаха, че се намира пред тях. Между това, което виждаше и онова, което беше пред очите й кървеше Стареца: на кръста вързан за пилона. Тялото му се тресеше; лицето му ставаше по-бледо, от очите му се стичаха сълзи, а демоничната Валио се гавреше с него….
Стефан Кръстев Тресеше я. Маеше й се свят. Сънуваше с отворени очи, а реалността се сливаше в кошмара. Изгуби представа за времето. После за пространството. Вън валеше, а нямаше вън. Хора ли я докосват или зли сили я люлеят между мрак и светлина. Пробуждаше се в различни зали. Някои приличаха на космически кораби, други на…
Стефан Кръстев Още първият се възползва от наивността ѝ. Яса не вярваше, че е възможно да ѝ се случи. Не и на нея. Вече беше развила уменията си, достатъчно за да може чрез Социалната си маска да улови нечисти намерения. У странния самотник улови болка, само болка. Първо, физическа болка. После, остро чувство за самота….
Стефан Кръстев Обичана беше. Знаеше. Когато си поискаше можеше да има Витус, но само като си го помислеше й ставаше смешно. Изведнъж й заприличваше на хлапе. Въпреки опита му, който тя нямаше. Витус й беше мил. Усещаше силата му като своя. Пред него можеше да се разкрие. Да свали маската си, даже. И не беше…
Стефан Кръстев Носеше я. По застланото с натрошени стъкла и мазилка стълбище я носеше. Етаж, след етаж, след етаж. Знаеше коя е. Яса. Тя беше под маската на Коломбина. Той под маската на Арлекин. Седмица се колебаеха, отбягваха погледи. Лола веднъж пожела сама да се предаде. Яса я спря. Каза й, че не е честно….
Стефан Кръстев -Ще създаде още проблеми – гласът на Лола нагарчаше. – И аз я обичам! Наистина! Витус не вярваше на ушите си. -Не искам да го правим – продължи Лола. – Трябва! Едва се сдържаше да не избухне в ридания. -Какво ще се случи с нея? – попита Витус. -Надявам се, че Лот ще…
Стефан Кръстев Яса беше изкусителна и доверчива. Твърде млада, но повече от съзряла за възрастта си: съзряла беше по начин, по който не всяка жена съзрява – не с възраст, а с природа. Имаше финес на дебнеща котка, а същност на крехко птиче. Не си служеше с кокетство и не служеше на кокетство: беше себе…
Човешката библиотека е общност от читатели и творци, в която книгите градят мостове между хората. В периоди като този се нуждаем от дори повече свързаност и съпричастност, затова Човешката библиотека и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ създадоха и публикуваха електронни версии на алманасите „ФантАstika“: общо над 3000 страници с обнадеждаващи и зареждащи погледи към…
Стефан Кръстев Потърси я дори при Тъкачките, а това беше единственото място, което караше Лот да потръпне от ужас. Цехът е построен век преди пандемията и не прекъсна работа през целия й период. Около двеста момичета на спираха да тъкат. Приличаха на механични кукли, които танцуваха нещо твърде футуристично и далечно галактическо – в транс,…
Стефан Кръстев Валио стоеше по турски на креслото пред компютъра, облечена в сатенен халат във вишнев цвят на голо. Зърната я боляха от възбуда, сграбчила несъзнателно коленете си, дълбоко впиваше нокти в тях. Зловеща жокерска усмивка обезобразяваше красивото й момчешко лице. Преди десет години Генерала, с когото спеше тогава, откри в избуялите джунгли, действащ Източноправославен…
