Из „И се възвисиха Асеновци“, Слав Хр. Караславов
„Ние сме мирни скопци, дано пък у нас се събуди человека, за да се хванем за меча. С гегата досега подпирахме небето, но изглежда, че небето натежа и тя се преви. Счупи ли се, мечът ни е упората.“ „Бог, скъпи ми севастократоре, също не е сам, той също се е нуждаел от приятели. Иначе…
прочети “Из „И се възвисиха Асеновци“, Слав Хр. Караславов” »