„Играе си човек със словото, с нехайна дързост си играе, подобно дете с опашката на змия, и не си дава сметка горкият, че понякога словото има коварна склонност да се въплътява в деяния.“
„Истината беше, че Мемиш го беше срам да е роб. И за да не бъде роб – стана еничарин. Силният – при силните. Тъй разбира той света.“
„Тъй че ти не кори людете, дето пеят измислени песни за Шишман. Песента е крепост. И такава крепост не се превзема нито с каменомети, нито с копия и стрели.“
„- Защо да ги завладявам, след като мога да ги купя. Както примерно съм купил това пристанише.
– Пристанището принадлежи на султана!
– Пристанището принадлежи на султана, но го ползвам аз. Нали схващаш, любезни, тази наистина незначителна разлика?“
„Ти едно казваш – то друго излиза. Хлъзгаво нещо била думата човешка.“
„Владетелите нямат религия, те имат идея за света.“
„-Стани! Омръзна ми това непрекъснато лазене. Нали е по-лесно да лазиш, отколкото да отговаряш за делата си?
Него ли питаше? Нима?…Семир бавно се изправи.
-Дали е по-лесно, не знам, падишахъм, но е по-удобно…“
„Сиромаси, какво друго да заложат освен гол живот.“
„Не чакай от вързан човек да ти каже истината.“
„-Не ме разбра ти, султане мой. Неу е до въжето работата. Дори да ме пуснеш да си ида, нещо, което никога няма да направиш, аз пак ще си остана роб, а робът, трябва да знаеш, не може да каже истината на своя господар. Дори да иска – пак не може.
-Това, което казваш, е глупост. Извърташ ти.
-Всичко е много просто. Моята истина не е твоята истина и затова ти никога няма да я разбереш. Това исках да ти кажа.“
„По-лесно се секат и робят неуки люде…“
„Кой да каже, кой блага вест да донесе като светът е завъртян на бесен чекрък и няма спор тая адова въртележка, която извива, усуква и премила хиляди човешки души.“