Книги, предпечат и дизайн
„Древните са описвали любовта с една дума: „химия”, колкото и архаично да е клишето използва се и до днес, когато всеки може да коригира химическия си баланс, доколкото му позволяват средствата и добрия му вкус. Дали сега можем да я създаваме? Нея – любовта. Не, не мисля. „Химията” може да изпълва любовта, но не и…
Историческият роман е най-развитият жанр в българската художествена литература. Стотици са шедьоврите, създадени дори само в последните шест-седем десетилетия от най-различни автори. Живеем край самия извор на вдъхновението, а този извор е и в нас самите – в духа ни, в гените, в културата ни. И ако един автор предпочете да пие от него, вместо…
Нилириа Уотър пише съвременна българска литература, фентъзи, новели, разкази с фолклорни мотиви и поезия. Автор е на „Пробуждане. Първи стъпки“ – книга първа от поредицата „Легенди от Рил Ноон“. Идеята за „Легендите” се заражда още през 2000 г. В началото – под формата на разкази и къси истории в стил фентъзи, които с времето се разгръщат…
прочети “Нилириа Уотър: Животът е най-великолепният писател” »
Калоян Захариев е роден на 29 януари 1987 г. в град Генерал Тошево. Отраснал е в сърцето на Добруджа. Завършил право през 2010 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Като свой първи творчески успех той определя разказа „В мрака“, участвал в конкурс, организиран от Masthead studio през далечната 2007 г. Първият му роман –…
прочети “Калоян Захариев: Позволете да бъдете изненадани от самите себе си” »
„Може би понякога е най-добре да си сляп, за да не виждаш нещата такива, каквито са и да не си заслепен от начина, по който изглеждат.“ „Бях убеден – и още мисля така, че светът притежава вътрешна красота и аз мога да я видя и да я покажа на другите, да споделя с тях представите…
„Колкото повече войската е дезорганизирана, толкова войникът трябва да бъде организиран.“ „Животът, който съм живял, не е живот. Целта, която съм преследвал не е цел. Как може човек да е свободен, ако неговият народ е заробен.“ „Римският мир всъщност беше съблазнително видение. Но стомахът не може да се нахрани с видения, нито пък тялото можеше…
прочети “Из „Бунтът на двойно заклетите“, Георги Алексиев” »
разказ от Христина Мачикян Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите. Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия, и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден…
„Съветвам ви повече да мечтаете, мистър Уърмолд. Действителността в наше време е нещо, в което човек не бива да се вторачва.“ „Жестоките хора идват и си отиват – като градовете, троновете и властниците, а зад себе си остават разруха. Те пребивават само временно. Затова пък клоунът, когото видяха с Мили миналата година в цирка –…
„Сам бе заприличал на затворен съдбовен ръкопис, в който бяха записани мистериите на битието.“ „Вярата не може да бъде познание, красота или надежда, тя е велика в съвършената си простота. Трябва да вярваш просто и безпаметно, както дишаш, както пиеш вода и заспиваш, закопнееш ли да я обясниш, тя се превръща в страх.“ „Всяка наша…
прочети “Из „Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев” »
Трябваше ми време да реша да напиша нещо за тази книга. То няма да е и кой знае какво – просто впечатления и размисли, в резултат от запомненото, а не точно върху прочетеното. Ще започна от най-общото и най-далечното от книгата. Колкото по-хубава е една книга, толкова по-голяма е вероятността с времето впечатленията от нея…
прочети “За „Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев” »
