Категория: Откъси и произведения

Стефан Кръстев Минало беше повече от седмица. Яса не броеше дните, а времето не й стигаше да запомни всичко и да опознае. Витус й идеше прекалено свенлив, Лола определено я ухажваше. Останалите мъже и жени бяха твърде заети с занятието си да търсят артифакти, един с друг или със себе си. -Не знам как да…

прочети “Маските (шестнадесети разказ)” »

Стефан Кръстев Харесваше го. Караше я да се чувства голяма; притежаваща власт; вдъхновена за игра със сили, които не познава добре, но може да покори. До преди седмица беше дете. Страхливо дете, готово да раздере лицето си в истеричен пристъп. Нацапало се с грим, за да скрие себе си и всичко онова, което имаше и…

прочети “Маските (петнадесети разказ)” »

Стефан Кръстев В тази някогашна индустриална зона живееха хора с изчерпани здравни кредити, бегълци с атавистични лица, бунтари, психопати; имаше и забравени от времето; оцелели по чудо, достигащи възрастта на Генералите; имаше просто изгубени; имаше и живеещи под прикритие агенти на Щаба, при това значителна част от населението на официално обявената като Неконтролирана територия. Неконтролираната…

прочети “Маските (четиринадесети разказ)” »

Стефан Кръстев На следващият ден Лот навършваше двадесет и осем, но това вече нямаше особено значение. Отбеляза си го наум, като сух факт, такъв за който се е сетил случайно и би вписал в молив в бележник за да не забрави, ако си заслужаваше усилията. При други условия би имал повод за гордост. Той управляваше…

прочети “Маските (тринадесети разказ)” »

Стефан Кръстев Повечето не носиха маски и имаха атавистични лица. Почти всички разголени. Имаше опасани в кожени каиши, стегнати с кучешки нашийници с шипове, с високи ботуши и една надбедрена препаска. Повечето бяха красиви като животни; високи, слаби, с релефни мускули. Преобладаваха младите, но имаше от всички възрасти. Преобладаваха момчетата, но имаше от трите пола….

прочети “Маските (дванадесети разказ)” »

Стефан Кръстев -Не можеш да излезеш от гроба, Витус – говореше му Лола. – Мъртъв си, мъртва съм, всички тук са мъртви. Поу вече го е докладвал… -А ако се срещнем? -Защо ти е? -Не, не го желая. По-точно – не знам. Ако случайно се срещнем? -Тогава го убий! Витус трепна, а Лола се засмя,…

прочети “Маските (единадесети разказ)” »

Опомни се с игла във вената, включена към система, нещо хладно се изливаше в нея. Биха инжекция в шията й, после в корема й. Пак в шията и пак в корема. Полепиха я с жици, на екрана в ъгъла на помещението подскачаше зелена крива. Унасяше се и идваше на себе си. Местеха я от помещение…

прочети “Маските (десети разказ)” »

Стефан Кръстев Разпределиха го на работа в Забранената зона. Длъжността му беше Къртица. Бригадирът му се казваше Поу. Приказлив човек. Странен. В началото изглеждаше налудничав: -Никой не знае колко са още нивата надолу. Поне пет са, но сигурно са повече: петдесет, петстотин. Един Господ знае колко, момче. Има затрупани или прекъснати стълбища и площадки. Понякога…

прочети “Маските (девети разказ)” »

Стефан Кръстев Яса гледаше като хипнотизирана в огледалото, прокара пръст по отражението си: от лявото си слепоочие, по бузката, по брадичката, по шията. Това, което виждаше беше чудовищно, но и приказно. По същият начин би стояла пред дракон или същество от друга планета. Неестествено й се струваше, че тези форми и цветове са истински, че…

прочети “Маските (осми разказ)” »

Стефан Кръстев За Витус, Кристин беше жена. От първата им среща. Не успя да приеме, че е Същество, че е от Третия пол. Стана случайно, никой от двамата не търсеше близост. Кристин трябваше да му е само настойник. Допряха се в асансьора, кабината беше тясна. Кристин изхълца, засмя се късо, погледна го косо. Имаше черни…

прочети “Маските (седми разказ)” »