Три стихотворения от Ана Величкова
ВСЕЛЕНАТА В човешко време е непоберима, с човешки сетива – неизмерима. Дали се разширява или свива? Спокойна ли е или пък пулсира – избухва в мрак, а в светлина умира и пак се ражда, трепет нов намира? Дали е в черна дупка или бяла и в нови светове се разклонява, гради пространства звездно озарени? Макар…