С Текла Алексиева, една от най-важните фигури зад феномена Библиотека “Галактика” – художникът на кориците, разговаряме с голямо удоволствие. Дамата Галактика, както я нарекохме, е визуализирала всичките словесни светове, оживели на страниците на поредицата за научнофантастична литература в 107 книги. С тях са израснали поколения, те са отпечатани в огромни тиражи. Поводът е излизането на бял свят на поетичната книга на Текла Алексиева „Неусетно стихотворения”.
– „Неусетно стихотворения” – поетичен сборник на Текла Алексиева. Това е една от най-приятните коледни изненади за една огромна аудитория, която почти те боготвори, но познава другата ти творческа светлина – художника. Приличат ли си тръпката с писането с тази на рисуването?
– Не мога да го нарека тръпка, това за мен е естествено състояние, т.е. или ми се рисува, или не, или ми се пише, или не, или ме гони поръчка, или съм си господар и мързелувам. По-скоро има радост от работа, която съм свършила добре.
– А поезията и фантастиката? Приличат ли си?
– Ама че сложен въпрос! Всичко, което не е изкуство, може да се превърне в изкуство, някой има талант или желание – прави изкуство, и то може да бъде във всякакъв жанр и стил. За мен всяко изкуство е фантастично.
– Познаваме те като огледало на светове, които никой друг преди теб не е виждал и е видял по-късно благодарение на теб. Визуализирала си стотици словесни светове, сега ти избра словото. За да рисуваш с него. Има ли логично обяснение този избор, или е творческо вдъхновение, чувство, което не искаш да си обясняваш и няма смисъл да се обяснява, защото си е достатъчно прекрасно като факт?
– Май ще се повторя, за мен това е естествено състояние, даже не знам защо се нарича вдъхновение. Може би защото, както човек вдъхва дъх, така и художникът рисува или писателят пише и прочие… Но, съвсем по обикновеному, има толкова моменти, когато главата ми е празна откъм идеи.
– Кое е любимото ти стихотворение?
– На Ана Ахматова – „Я пью за разоренны дом“…
– Кога поезията е за предпочитане пред философията?
– Леле! Когато бързаш за някъде..
– Коя беше първата книга, която илюстрира?
– Първите ми илюстрации са на учебници по биология, ботаника, природознание, сигурно 10 години съм се занимавала с това. Така наречените „научни илюстрации“. Впрочем, искаш няколко биографични реда – родена преди 74 години в София, учила художество, завършила стенопис, участвала в изложби и… толкова. Нямам награди, с изключение на една, именно за научна илюстрация. Преди години художническата гилдия гледаше със съмнение на успеха на Галактика.
– Дамата Галактика, така реших спонтанно да те нарека. Чувство е, но си има основания. Прилича малко на Момичето Книга от „Изваяние” на Генадий Гор. Роман, който отново ти си илюстрирала. Какво повече разкрива със стихосбирката си Дамата Галактика?
– Имам едно афоризъмче в стихосбирката, казва се 30 ГОДИНИ. Визира мен и Жеко. Сега ако го напиша, ще се казва 45 ГОДИНИ, приблизително. Значи, музата на поезията ме е посетила преди толкова години, пишех си от време на време, четях ги на домашните, пък и те пописваха – просто семейна идилия… има и конкретни поводи. Има и смляни и премляни конкретни поводи, даже не се отгатват, има и всечовешки, но нали и аз съм човек! Значи просто съм регистрирала мисли и чувства.
– Фантастичните образи. Ръката сама ли ги открива, или преди да ги извае, още докато четеш книгите ги виждаш?
– Виждам ги докато чета. При поезията не е така — там всички започва от един стих, дори не знам какво ще стане до края. При рисуването знам как трябва да изглежда накрая, но това нелесно се постига, не винаги елементите влизат послушно в композицията.
– Има ли любима сред всичките ти илюстрации?
– Има такива, които много харесвам, някои по-малко, някои хич. Думата любим ме измъчва. Нямам определен любим цвят, нито любим художник, любима музика и прочие и прочие. Думата любим мога да употребя само за котките. Те са ми любими.
– А ако трябва да избереш седем автори, които отново би илюстрирала, кои биха били?
– Невъзможно ми е да направя такова определение. Илюстрациите ми нямат връзка с отношението ми към даден текст. Трябва да уточня нещо – илюстрациите ми са изключително точни спрямо съдържанието на книгата, трябва почтеност към читателя, да не се мами с неверни образи. Но те в никакъв случай не отразяват таланта на автора или отношението ми съм него!
– Спомням си един твой плакат. Беше издаден, ако не се лъжа, в „Орбита”, едно момче, което е стъпило на земното кълбо и се е подпряло на прозорец, който виси в космоса. Видял съм тази картина преди тридесет години. Още ли виждаш по същия начин човечеството?
– И аз си го спомням, много си харесвах идеята, беше кофти отпечатан и оригиналът се загуби. А човечеството си е все същото.
– Космосът – това ли е последната граница?
– БОГ е който слага граници, Всеблаг, Всемилостив и Вездесъщ.
– Първият контакт. От твой отговор във фейсбук усетих опасения, тогава ти пратих илюстрацията ти от „Сърцето на змията”, където е описана в утопични тонове връзката между братята по разум. По-скоро опасения или по-скоро надежди имаш да се случи?
– Хората са загубили вяра в Бога и затова търсят „братя по разум“. Човеците все още са деца, изпуснали са ръката, за която са се държали, и уплашено търсят друга, за която да се хванат.
– Чие творчество най-силно ти е повлияло? В живота, в живописта, в поезията?
– На тези три въпроса нямам отговор, влиял ми е целият ми живот, беше дълъг и много интересен.
– Какво мислиш за трансхуманизма?
– Не там е пътят на човека.
– Възможно ли е пътуване във времето?
– Мечтая си, доста ми е интересно, но е доста сложно и опасно.
– Електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ? Как виждаш бъдещето?
– Нищо не мога да предвидя, не ми е дадено, а толкова учени си трошат главите по въпроса, че парчетата от моята глава нищо няма да допринесат за неговото осветляване. Чета и на хартия, и електронно, за мен няма значение.
