– „Ангелите нямат криле” е името на новата ти книга. Двадесет и четири разказа – хорър, фентъзи, научна фантастика, някои получили отличия, по-голяма част включени в периодиката, това може да се разбере от бърза проверка в мрежата. Ако можеше да добавиш само още едно изречение към тази презентация, какво щеше да е то?
– „Ангелите нямат криле” са the best of Вотан!
– Нямаш предразсъдъци към жанровете, подчертано е увлечението ти към по-мрачните, по-магическите и психологическите структури, но съм чел от теб и космическа фантастика в един от предишните ти сборници. Ако съпоставиш всички тях, усилва ли се интересът ти към някой от жанровете за сметка на друг?
– Предразсъдъците в литературата са за тези, които познават ограниченията на фантазията. Разбира се, интересите ми са свързани с психологията, както и по-социалните тематики като цяло, а самото облекло на идеите ми не е от такова значение. Важното е писането и крайният резултат да ми достави удовлетворение. В никакъв случай не бягам от космическата фантастика или хоръра, но не робувам на жанр.
– Сборниците ти се умножиха, мислиш ли за роман?
– Не само мисля, но и действам в тази посока.
– Нека си представим следната ситуация: идва някакъв особняк при теб, обяснява ти, че към една от творбите ти е проявен интерес и ще бъде използвана за основа на сериал. Разбира се, нещата не стават така и в началото не му се доверяваш, но животът е непредвидимо занимание и за твоя изненада човекът не е нито луд, нито мошеник, наистина е направил нещата такива, каквито би трябвало да бъдат, а не такива каквито са, и това, което ти е казал, е вярно. Коя твоя творба би пожелал да е предложил на холивудските продуценти?
– „Пеперудите и Лайла” без никакво колебание. А в главната роля на Лайла бих наел Уинона Райдър.
– Ангелите нямат криле, а кога ти сам чувстваш най-силни крилете си?
– Докато падам. Тогава съм жив. А крилете… приятелите и семейството са тези ангели, които нямат криле.
– Какво в съвременния живот най-често подрязва крилете ни?
– Лъжата и лицемерието между обикновените хора и злоупотребите и наглата безочливост на всички в сградата, чиито надпис не трябва да е „Съединението прави силата”, а „Интереса клати феса”.
– Ако можеш да избираш между пътешествие с дракон или с космически кораб, кое щеше да предпочетеш?
– Определено имам интерес и към двете превозни средства. От една страна, с космическия кораб мога да открия нови светове, нови приятели и едно по-добро бъдеще. С дракона мога да се превърна в герой, които тук и сега ще помага на хората. А и има шанс да срещна „майката на драконите” – Денерис Таргариен.
– Космосът последната граница ли е?
– Честно казано, мисля, че граници няма.
– Какво мислиш за бъдещото развитие на кибер технологиите в човешкия организъм, по-скоро спасително ли е, или по-скоро апокалиптично за човешкия род?
– За съжаление не револверът е убиец, а този, който натиска спусъка. Това мисля и за кибер технологиите. Всичко зависи от този, които прилага научните постижения в практиката.
