Ана Гюрова е родена през 1978 г. в гр. София. Завършила СУ ”Св. Климент Охридски” през 2001 г. Защитила докторантура по специалността Физикохимия през 2010 г. Понастоящем работи като главен асистент. Пише в жанровете магически реализъм, фентъзи, фантастика и хорър. „Градът на скелетите” е първата самостоятелна книга на авторката. Има публикувани разкази в сборници като „451 градуса по Бредбъри”, „ПО крилете на гарвана”, „Детство”, списание „Дракус” и др.
– “Търся човеци, които желаят да изпълнят света с въображение, които нямат скрупули да разкопават гробове, не ги е страх от вида и докосването на скелети, не са алергични към съдържанието на шише номер пет и към котки, термоустойчиви са на евентуални експлозии и най-вече са безумно смели да разкажат собствените си мечти приживе!” Това е интродукцията, с която си представила книгата си в goodreads. Звучи предизвикателно и човек трудно може да устои на тръпката, която предизвиква очакването за приключение. Автоматично обаче си помислих за Лъвкрафт. В неговата вселена на ужас почти не може да се намери отрицателен герой сред хората. Най-големият им грях е любопитството, най-вече духовното и научното, тъй типичното за цялото човечество, което явно е и емоцията, с която повеждаш напред читателя си. Сега ще те помоля, ако можеш, да бъдеш критична към същото това твърде човешко и развиващо човека любопитство. Какво рискуваме, когато му се поддаваме?
– Първо ще направя уговорката, че за разлика от вселената на Лъвкрафт, в „Градът на скелетите” относително рядко се експлоатира темата за страха пред непознатото, т.е. злото е най-вече вътре в човека, а не в чудовищата или извънземните.
Ако трябва да бъда критична към любопитството (духовно и научно), ще кажа, че не е за всеки. Защото последствията му включват необратимо осъзнаване на определени факти – някои вдъхновяващи, други неприятни. Новата информация може да доведе до съответна промяна във възгледите и мисленето, а оттам да повлияе върху различни аспекти на живота. Има хора – много от тях добрички, които са доволни от сигурността на своето статично съществуване и рутина, а дори и да се чувстват нещастни, предпочитат познатата мизерия пред риска да загубят илюзиите и вярата си в заучения, безкритично приет мироглед. Не ги обвинявам – любопитството би разклатило самата им същност. Но светът е шарен и в него се срещат личности, които изпитват необходимост да експериментират, да търсят, да откриват, да научават и да подлагат под съмнение наученото. За тях любопитството е начин на живот и осмисля съществуването. Такава е природата на моите герои – приключенска.
– Кажи това, което най-силно желаеш да кажеш за „Градът на скелетите” и за творчеството ти изобщо?
– Едва ли бих могла да се изразя по-точно и кратко от Явор Цанев в анотацията му на за „Градът на скелетите”: „За любителите на легенди, на необикновени и мистични истории, на стряскащи или замислящи разкази…” Написването на всеки от тях беше приключение и удоволствие за мен – надявам се читателите да изпитат същото.
– Освен хорър, какви други жанрове те привличат? Най-много.
– Силно ме привличат фантастичните жанрове, като се започне с магически реализъм, фентъзи и хорър, макар да не се ограничавам само с тях. Ще направя уговорката, че най-важното за мен е добрата история. Жанрът е средство за осъществяване на идеята, не самоцел.
– Седемте книги, които най-силно са въздействали в живота ти.
– Не бяха само седем, но ще се опитам да се огранича в бройката и да не споменавам повече от една книга на даден автор. (1) Помня, че след като прочетох „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес, бях като ударена от мълния и си казах „Уау! Никой друг не е писал така!”; (2) „То” на Стивън Кинг ме хвана за гърлото и я прочетох втори път веднага след първия; (3) Фентъзи-трилогията „Тъмните му материи” на Филип Пулман ме очарова силно с неконвенционалната си философия и с размаха на въображението на автора; (4) Разказите на Лъвкрафт – неповторим талант в най-чист вид; (5) „Вийет” на Шарлот Бронте ми стана любима заради силно изразената интровертност на главната героиня; (6) „Железният светилник” и останалите романи от тетралогията на Димитър Талев; (7) Книгите на Астрид Линдгрен – не мога да реша коя от тях е най-въздействаща. И още много, много!
– Седем твои любими български автори.
– И тук е много, много трудно да огранича бройката. От „класиката” абсолютен фаворит ми е Димитър Талев. От съвременните български писатели най-най-добрите според мен са Явор Цанев, Сибин Майналовски, Елена Павлова, Валентин Попов-Вотан, Стефан Кръстев, Нели Цветкова и още много!
– Какво най-често те вдъхновява?
– Вдъхновяват ме: сънища; книга/разказ/филм; хора с необичаен външен вид/характер/поведение; зададена тема от моите литературни другарчета; мистериозни (неизяснени) факти; природни явления; руини и археологически разкопки; митове и легенди и др.
– Вдъхновявали ли са те сънища?
– Да, например разказът „Градът на скелетите”, дал името си на сборника, е вдъхновен от много ярък и цветен сън. Аз бях там, разхождах се по улиците, разглеждах сградите с вградени скелети. По стълбите към втория етаж на една от тях почувствах силна тревога, а когато влязох в магазинчето, един от черепите ми кимна. Дотук сънувах, фантазията измайстори останалото.
– Много ли редактираш?
– Редактирам много и често не мога да спра, защото все ми се струва недостатъчно добро.
– Минало, настояще, бъдеще – кое е най-привлекателно?
– За живеене – настоящето, за писане – връзката между трите. А ако говорим за времето на развитие на историите, зависи кое е най-привлекателно за осъществяване на конкретната идея.
– Вярваш ли, че е възможно пътуване във времето?
– Да, разбира се – чрез въображението – собственото или нечие друго („консумиране” на изкуство). Според мен въображението е последната останала магия в нашия свят и хората, които го владеят, са вълшебници.
– Ако можеш да избереш, кое щеше да е: космически кораб или дракон?
– Дракон! Митичните същества са ми любими.
– Космосът последната граница ли е?
– Космосът може да е последната физическа макрограница, но на всяко ниво – физическо или духовно – се намират цели светове, т.е. има предостатъчно интересни теми и загадки за търсещия, любопитен човек.
– Какво друго, освен книгите, обичаш?
– Обичам котките и други необикновени личности, горите, планините и пътешествията. Обичам да прекарвам време сама. Обичам да гледам стойностни филми, както и картините на определени художници.
– Мнението ти за съвременната масова култура?
– Интелектуално и духовно бедна, за съжаление. Но мисля, че всеки, който търси истинско знание и изкуство, може да го намери.
– Седемте ти любими филма?
– „Лабиринтът на фавна” (2006); “Inception” (2010); „Амели” (2001); „Интервю с вампир” (1994); „Адвокат на дявола” (1997); “Bram Stocker’s Dracula” (1992); „Аризонска мечта” (1993) и още много други.
– Мнението ти за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?
– Обичам хартиените издания заради миризмата (подобно на библиотеките), но по екологични причини смятам, че бъдещето принадлежи на електронните книги.