Павлина Йосева (Pin4e) е автор е на книгите „Трудна за сънуване“, „Още тишина“, „Еротика по селски“, двуезичната „Отвъд тишината“ и на електронния поетичен сборник, издание на „Пи Ар Ви – рефреш вижън“ – „Смисъл да се моля“. Павлина Йосева е още художник, оператор, режисьор.
Има души, за които няма видове изкуство. Има изкуство, а то е живот. Харизма, която разтваря в себе си образите и цветовете, мелодията и гласовете, Словото и обсебва. Музите не са седем или пък десет – една е музата, но безкрайно може да се видоизменя. Да въздейства на едно или друго сетиво, но винаги да достига до душата.
Има хора, на които природата е дала дарба на поет, дарба на мислител, на художник, ваятел, актьор или живо ваяние, което с красотата си превръща живота в изкуство, способно да вдъхнови дори най-ограничения ум и най-студеното създание. Но има хора, на които природата е дала всички дарби. Всъщност изначалната дарба, от която се раздиплят всички, дарбата на Творец, на Съзидател.
Такава е Павлина Йосева.
Тя не е поет само когато пише или когато, вярна на перфекционизма си, редактира отново и отново и без това почти съвършеното си стихотворение, когато словото се излива от устните й със смях или болка.
Сигурен съм, че тя е поет дори когато сънува, а всеки, който я познава (по-добре или по-зле, напълно е невъзможно, че може ли да се опознае вселена), знае, че тя е поет и когато разговаря, когато рисува, танцува, когато се весели и когато тъжи.
Поет е и на сцената, когато изпълнява свои или чужди стихове.
Тогава тя, без да промени и дума, само с поведение и присъствие, импровизира нова поема от тях. Поема, която ще съществува само в мига на своето първо и последно изпълнение, защото то не може да се повтори. Може да има и по-добро, по-трогателно, по въздействащо. Но никога по-очарователно, защото всяко нейно изпълнение е по различен начин очарователен, колкото всички останали. Всяко е неповторимо. Всяко е живот сам за себе си. За петдесет минути или час (колкото трае рециталът) впечатления за седемдесет или сто години, минали на бързи обороти. На един дъх, без един излишен миг.
От една страна е присъствието й, женствеността й, а това е женственост в пълната си гама. Красота и чувственост. Противоречивост и усещане за тръпка. Майка, но и в нещо още момиче. Уязвимост, но и сила. Сексапил и очарование. Полифония не само в глас, но и емоции.
От друга страна е духът й, а той е още по-силен и по-завладяващ. Той е безполов и е събрал силата на всички, що отчаяно сме отдали душите си на изкуството и красотата. Изпълнена с този дух, тя докосва всекиго, намира потайни пътеки към най-скришните кътчета на душата му, навлиза като лъч в най-дълбоките кладенци на подсъзнанието.
От трета страна са уменията й, а тя е виртуоз. Способна е да се видоизмени с всяка строфа.
От четвърта, пета и шеста са качества, които знам, че има, макар и да не знам как да назова. При всички случаи, когато е на сцена, създава усещането, че не е една, а поне няколко актриси. Всъщност това не са актриси, това са състояния, както казах по-горе, на поет. Поет, който не е себе си или поне не е само себе си, по-скоро цялата емоционална вълна на публиката, а и на битието изобщо: най красивото и най-болезненото, което можем да преживеем, без това да ни погуби или подлуди. Най-мълчаливото в живота, което сега заговаря. Тъгата, която може да се смее. И усмивката, която може да тъжи.
