„Вол се върже за рогата, а човек – за устата.“
„Знаеше, че думите и мислите са два потока, които имат общ извор – колкото и да текат отделно, все ще им се смесят водите, все ще се чуе дума, която носи ако не цялата истина, която човек крие, поне частица от нея.“
„Михо напълни бащините си пищови. Нямаше да стреля, но те трябва да са готови, защото жените по свой начин опазват честта си, а мъжката чест с оръжие най-добре се защитава и показва.“
„Дом да градиш в чумаво време. Но всяко време става чумаво, щом се запънеш сам срещу света…И всеки от потомците ти ще има свое чумаво време – голямо или малко чумаво. “
„Нали книгите са за това, да ти поразмърдат акъла, а не да ти наливат ум в главата.“
„Парите нямат ни баща, ни майка.“
„Тихата вода подкопава и най-здравата скала, тихата вода е по-сигурна и от най-силния вятър, той може да прекатури воденицата, да й вдигне покрива, но не може да завърти колелото, за да се меле брашно.“
„Излиза, че горе-долу една третина от човешкия живот е все възмъжаване – време на страх от живота на възрастния, самостоятелен човек, на човека-сайбия, който сам се изправя срещу вятъра и грудушките, срещу зверовете на два крака…и срещу себе си.“
„То аз, като разбирам какво е агалък, защо ли не мога рахатчийски да живея? Все нещо кроя, все нещо върша, все пресмятам и премислям – и когато си почивам. Айде сега да приготвим колата за дългия път…“
„Песента е два пъти казване – веднъж с думи, втори път с извивките на гласа…“
„На певец сметка не се дири, щом песента те хваща за гърлото и те кара да бъркаш в силяхлъка за пищовите…“
„Смъртта води всеки човек за ухото. Живееш и не съзнаваш, че някой те води за ухото – накъде? – към гробищата, към зеленясалите надгробни камъни.“