Почти всички го използваме. „Стара кримка“ казваме за особено вещ, посветен, повече от останалите, в една или друга област особняк. В някои случаи изразът се използва и за криминално проявен човек. Също – за особено хитър, оправен човек. За потаен, правещ се на леко замаян, но умен човек, способен да те упъти в дадена ситуация. За човек, който знае деликатни тайни. И какво ли още не.
Без да се замисляме, неволно свързваме израза с „криминален“, но коренът на думата няма нищо общо с „криминален“.
Всъщност, „стара кримка“ е друг вариант на израза „стара пушка“. Иде реч за пушката на чешкия оръжейник Крнка, за благозвучие и по-лесно произношение у нас известен като Крънка. Пушката му е със задно зареждане и носи името му – Крънка; използвана е масово от руснаците в Кримската война. В Кримската война е придобила и бойната си слава, и заради това, когато десетилетия по-късно са внесени у нас употребявани Крънки, наши бунтовници – революционери, обикновени хайдути и кърджалии, я наричат „Кримка“.
Коренът е Крим, не криминален.
Дали защото вече има по-модерни модели пушки; защото става въпрос за пушки втора употреба или защото е изпитана в бой (вероятно някаква смесица между трите причини), изразът „стара кримка“ придобива широката популярност, с която се ползва и до днес.
