Атила: „И ако някой лъже, Бог също вижда и отдава правда. Вие се наричате умни, по-знаещи от нас, ала знанията си употребявате само за зло. Мъжете ви са алчни за злато, жените за красиви дрехи. Една хубава огърлица им е по-скъпа от дома, пълен с яки и хубави деца. Вие не държите на дадената клетва, князете ви не са достойни господари, а роби, които с подлост и низки средства пълзят към властта.“
„Дълго и славно бе царуването на Харалд и Ослава (българката Светослава, бел.р.). С доброта и смирение младата славянка обузда и укроти буйния нрав на съпруга си. Името на Харалд Харфагер стана знак за примирение, звено за любов и събра около престола му всички размирни, враждуващи дотогава племена на норгите. За пръв път, под неговата мъдра власт, те се обединиха в едно цяло. Така образуваха норвеждака държава…Вече повече от хиляда години град Осло ни напомня неувяхващия образ на тази, която бе израсла в земята на Климента, по времето на българския княз Борис.“
„Най-сетне се завърна премъдрата и смела Олга в Киев, с успокоено сърце. Обидата, нанесена на рода й, бе измита. И дълго управлява тя руската държава, не като жена, а като мъж силен и разумен. Достойна потомка на Крума, Омуртага и Бориса, във всяко свое дело тя издаваше своята българска кръв: страшна за враговете, добра и милостива за подчинените люде.“
„Препрочитам тази творба на Константин Багрянородни и не мога да се начудя на дивната му мъдрост. Напътствията са безсмъртни и важат за всички народи и времена. „Не са само военните сили“ – пише той – „които държат в страх народите и пазят границите. Често пъти по-важно е да се всее смут сред вождовете на неприятеля, да се купи разположението им със скъпи дарове и ласкателства. Да се създаде своя партия в чуждите народи като се насърчат и раздухват споровете й с противниците.“
„Когато едно царство трябва да загине, най-напред жените забравят своя дълг. А после техните съпрузи и синове.“
„Злодеят не мрази нищо повече от чистия човек. Грешникът не може да понася неопетнения, както бухълът бяга от светлината. И змията на гордостта – седмият от смъртните грехове и най-грозният – продължаваше да нашепва:
– Те са най-опасните…Народът помни…“
„Предателството заразяваше като грозна болест. Сега всеки ламтеше да се покаже колкото се може по-покорен и угоден – за да стане и той патриций. Сурови воини, храбри мъже, дръзки бранници се превръщаха в покорни роби, заслепени от блясъка на сана, или опиянени от звъна на златото.“
„Калоян също трябваше да избира. С гърците против латинците, или с католическия папа против православния патриарх? Великият държавник е велик затова, че знае кога и с кого да отиде, разпознава правия между безбройните пътеки на съблазните, усеща къде може най-крепко да се облегне. Велик е затова, че може да изчаква, но знае и кога да нанесе решителния удар.“
„Ала има ли нещо по-упорито от завистта към щастливия съперник?“
„Сломил султанът всички свои врагове, покорил непокорните, измамил доверчивите, не доверявал на верните. Прострял навсякъде кървавата си сянка. Идел редът на най-непримиримите.“
„Великият военачалник е велик, защото знае как да постъпи и при най-неизгодните условия, защото побеждава и с най-незначителни сили, защото не губи смелост и в най-безнадеждните мигове.“
„Седмият грях“ – Фани Попова – Мутафова