Анкета: Кой е любимият ви литературен злодей?

Тази седмица въпросът за анкетата към авторите във фейсбук беше: Кой е любимият ви литературен злодей?

Мариян Петров:
Демонът Аззи от „Донеси ми главата на принца“ и следващите две книги, разбира се.

Иван Величков:
Дългия Джон Силвър е без конкуренция при мен. Преди едно две лета се разговорихме с приятели за „Острова на съкровищата“ и установих, че помня половината му реплики(когато си е пират, не когато го дава примерен) над 20 години след като съм чел книгата.

Александър Драганов:
Ами това е много труден въпрос, но ако говорим за злодей чисто от книга, а не такъв, който първоначално е бил на филм, комикс или игра или не е станал известен с това в последствие… може би Финдо Гаск от романа „Ангелски огън на изток“ от Тери Брукс. Много садистичен и зъл демон, чиято престорена любезност крие абсолютното зло.

Нели Цветкова:
Той изглеждаше като злодей през по-голямата част от времето и въпреки това аз го харесвах и исках това да не е цялата истина. Така и се оказа. Един драматичен и романтичен образ, който има голяма заслуга за успеха на книгите за Хари Потър – професор Сивиръс Снейп. И макар че въпросът е литературен, би било грехота да не спомена Алън Рикман, който съживи този образ на екрана.

Делиан Маринов:
Артемис ентрери ми е най най любимия антигерой.

Стефан Кръстев:
Моят все още е доктор Ханибал Лектър, харизматичен – надарен и интелигентен. Има и някакъв свой морал, да – трудноразбираем морал, морал на свръхчовек, разум над зло и добро, но нелишен от справедливост. За всеки случай наказва много по-лоши от него.

Инна Гецова:
Иде ми да кажа Дарт Вейдър, ама не е литературен. Иначе орките се водят като злодей, но Трал хич не е толкова зловещ, нищо, че е от лоша раса същества. Ами Трал за мене олицетворява, че и зад грозното и зловещото има доброта и душевна красота.

Цветелина Александрова:
Проблемът е, че във всички злодеи откривам по нещо симпатично.
Гетсби например злодей ли е?
Борис Морев?
Яго?
Класически злодей например е Иванко от „Иванко, убиецът на Асеня“ – но реално що за злодей – той е просто влюбен мъж, оръдие в ръцете на коварна жена и обладан от любовта си към властта – преди да извърши злодеянието у него се води такава тежка борба – психологическа, че реално той е вече свършен човек, още преди да извърши престъплението – а по време на борбата читателят неволно му симпатизира, тръпне заедно с него, чуди се, моли се – е, поне аз бях така.
Разколников не мога да го сметна за злодей. Това беше първият герой на Достоевски, с който се сблъсках и така ме впечатли, че съм го сънувала сигурно около година – докато не прочетох Братя Карамазови. Той е просто с по-различна ценностна система, мисли си, че прави добро – макар че, да – спрямо ценностната система на света, възприетите ценности, той реално извършва злодеяние,но после се и разкайва – не знам, прекалено сложен ми е, за да го нарека просто злодей – при него всичко е толкова обосновано и той сам изстрадва злодейството си – една от най-силните сцени е как със Соня – убиецът и блудницата четат Библията в затвора – е, злодеи ли са? За мен не – просто болни хора, жертва на времето си.
Съвършеният класически злодей? Ето го моят отговор:

Глупец бе ти, но в този час

Спогодба ти предлагам аз!

Тиранът стар държи човека

В набожен страх от памтивека.

Но моят враг не ме възпира

За лов да бродя из всемира —

Стани ми спътник в този лов

И аз, кълна се, съм готов

Загадката да ти разкрия

На междузвездната стихия!

А с чест и слава, власт и злато

Ще те отрупам пребогато!

Душата ти — без туй е ясно —

Ще влезе в сметката негласно.

Та нека с кръв и серен дим

С теб малък договор скрепим:

Туй петльово перо вземи —

В гората двама сме сами…

Но к’во да се прави – пак ми е симпатичен – фин е, готин – май си падам по лошите момчета – ама това отделно 🙂 Но това е той – злодейството си е неговата религия. 

Мефистофел, разбира се – всичко друго е литература. 

Станимира Димова:
Кумчо Вълчо от „Ну, погоди!“ и „Червената шапчица“. Баба Яга от приказки за баба Яга.