Книги, предпечат и дизайн
„Сам бе заприличал на затворен съдбовен ръкопис, в който бяха записани мистериите на битието.“ „Вярата не може да бъде познание, красота или надежда, тя е велика в съвършената си простота. Трябва да вярваш просто и безпаметно, както дишаш, както пиеш вода и заспиваш, закопнееш ли да я обясниш, тя се превръща в страх.“ „Всяка наша…
прочети “Из „Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев” »
Трябваше ми време да реша да напиша нещо за тази книга. То няма да е и кой знае какво – просто впечатления и размисли, в резултат от запомненото, а не точно върху прочетеното. Ще започна от най-общото и най-далечното от книгата. Колкото по-хубава е една книга, толкова по-голяма е вероятността с времето впечатленията от нея…
прочети “За „Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев” »
„Тогава бях беден, не си струваше да бъда и честен. Наличието на прекомерно положителни качества у човека го правят меланхолик. Харесвам чуждата тъга, в нея намирам нещо благородно, но самият аз съм непригоден да страдам.“ „Най-лесният начин да изявиш собствената си моралност е като покажеш безнравствеността на другите.“ „Нашите чувства са най-истинската част от…
„Освен всичко забраната е висше предизвикателство към разума. Колкото и да звучи измислено, позволената любов не е свободна, истински свободната любов е забранената любов.“ „Разбира се, аз правя разлика между познание и знание. Познанието е духовен инстинкт, докато знанието е преди всичко обучение и памет.“ „Но в живота винаги е така, човек е сам,…
„Упадъкът настъпва, когато се задейства идеята за абсолютното. Абсолютното по принцип е равно с нищото по простата причина, че то няма форма, а следователно е лишено и от съдържание. Това не са разбирали великите тирани, гениалните скъперници и неотразимите любовници. Ако Казанова е имал толкова жени, колкото описва в скучните си мемоари, той се е…
„Животът тежи от подробности, забрава и собствените ни измислици, които навно сме нарекли спомени. Човешкото съществуване не е друго, освен очакването да се случи нещо, което после трябва да забравим, за да го украсим, да го отрупаме със значения.“ „От пет години аз бях безработен, бях заклещен в килията на безметежната свобода. Няма по-страшен…
„Без приятели човек все ще преживее, но нима би оцелял без врагове?“ „Лъщят и аз ги пипам, размесвам ги, турям ги в дланта си…хладни и надменни турски лири. Това ни е кефът от робията, броим оправданието си.“ „Вярно беше, междлистът в Лом паланка ни разреши да повдигнем полузаровената в земята църква, ала най-строго бе…
„Възторгът на един народ от свободата се изразява в неговата пробуждаща се наивност.“ „Тайната и постоянна омраза между тях ги беше довела до оная хармония, в която двете съществуваха в пълно съгласие.“ „Америка не желае да ни изпрати машини за фабриките и бъдещите заводи, тя няма да нахрани децата ни, нито ще очисти развалините…
„Той беше точно толкова честен, колкото и глупав, следователно бе страхотно непростимо честен мъж.“ „И четенето е като пиянството – хубаво ти става.“ „Тоя живот, бате, не е толкова прост, колкото си мислиме. Той е още по-прост…“ „Като гледаше развълнуваните й кръгли гърди, никак не можеше да мисли за войната.“ „Човек усеща по-ясно силата на…
