Книги, предпечат и дизайн
„Празниците са просто друга форма на корупция, синко. Кой плаща за тях? Разните магистрати избрани всяка година. И защо? Ако питаш тях – за да славят боговете и традициите на нашите предци, но истината е друга. Правят го за да се харесат на тълпата, за своя собствена възхвала. Тълпата подкрепя онзи, който организира най-пищните игри…
„Според Крас никой не бива да се нарича истински богат, ако не е в състояние да си позволи да има собствена армия.“ „Мъдрият човек обръща внимание не само на врага си, но – нека се изразим така – и на наследството, което носи този враг, на историческите възможности, с които разполага, независимо колко противни…
„Разхвърляната реч е не само непристойна. Ако не й избереш точното време и подходящото място, може да се окаже и фатална.“ „Няма човек, който да господства над селяци и сам да няма вид на селяк.“ „Бившите роби са най-жестоките господари.“
„Понякога императрицата замислено се питаше дали не научава много повече за Русия от невежите просители, отколкото от просветните министри. Но не можеше да влезе в разрез със занаята си. Политиката се водеше от кабинетите, а не сред тълпата. Нужно бе да се откъсне от отделния факт, от отделното лице, от отделната душа. Погледът й…
„Ако искаме да станем велико семейство, не трябва никога да губим връзка със земята, откъдето идва и нашата сила. Помни това, сине мой!“ „Те са жени от сънищата – отвърна Кику с добродушен смях, – но тия жени се превръщат в плът, щом като му пуснеш малко сребро.“ „От днес ти ще оставиш земята…
„И един страшен въпрос гореше устните на всички. Защо този смел и корав народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му – винаги трябва да падне задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде.“ „Защо, защо най-достойните…
прочети “Из „Солунският чудотворец“, Фани Попова – Мутафова” »
„Никой не бе доволен от това, което има, от положението, което заема. Ако изнемогваше в неволя, ламтеше за имот и богатство. Ако беше богат, жадуваше за почести и значимост. Ако имаше и високо достойнство, съжаляваше, че му липсва това, което имаше най-бедният и което никой не ценеше, когато го има: младост, хубост и любов.“ „Ала…
прочети “Из „Последният Асеновец“ („Боянският майстор“), Фани Попова – Мутафова” »
„Без приятели човек все ще преживее, но нима би оцелял без врагове?“ „Лъщят и аз ги пипам, размесвам ги, турям ги в дланта си…хладни и надменни турски лири. Това ни е кефът от робията, броим оправданието си.“ „Вярно беше, междлистът в Лом паланка ни разреши да повдигнем полузаровената в земята църква, ала най-строго бе…
Българската историческа проза е едно наше национално богатство – нещо, за което не си даваме достатъчно сметка – дори тези, които сме отраснали във времената, когато то се е разработвало добре и когато са се създали може би стотици шедьоври – за жалост не достатъчно добре оценени в световната литература; вълнуващи все още българския читател,…
прочети “„Печатарят“ на Силвия Томова – между традицията и уникалността” »
„Кажете си честно ще ви привлече ли писател, за когото знаете, че е бил богат, благополучен и преуспял? Не, забелязала съм аз. Авторът е длъжен да има житейска драма, а още по-хубаво – трагедия. С особена страст го четат, ако се е отровил или паднал жертва на злодейство.“ „Винаги ме е било страх от…
