Книги, предпечат и дизайн
7. Когато железобетонът мълчи толкова силно, че съзнаваш, че е железобетон; че съзнаваш, че обичайно железобетонът има глас и толкова си свикнал с този глас, че не го отделяш от останалата глъч. Когато железобетонът мълчи толкова силно, а си заключен в този железобетон – тогава мълчанието е смазващо. В последните дни нищо не проскърцваше и…
6. Още се носиха думите на Роб из стаята. Смехът му, често измъчен на границите на истеричен, но овладян в онази точка, в която изразяваше почти митична мъжественост, а беше хлапе: по време на своя плен, навършило пълнолетие. И понякога се смееше точно като хлапе, ако имаше очи, сълзи щяха да текат от такъв смях….
5. Той дойде на себе си, но не идваше В себе си. Съзнанието му го обхващаше отвън, а не се намираше в тялото, над което имаше власт, но не и усещането, че е негово. Яса примигваше объркана, не си спомняше добре коя е, къде е. Камерите бяха отворени. Около тях се суетяха по-дребни и по-едри…
4. Застилаха цялата пътека; бяха не по-големи от гълъб, имаха човешки лица и тела, а крилете им напомняха криле на прилеп. Имаха детски изражения, еднотипни; ококорените им очи бяха несъразмерно големи и сини; зъбите им бяха остри, често прехапали мъртвешките устни. Горски ангели. Чували бяхме за тях какви ли не истории, но не вярвахме, че…
3. Плацента покриваше долната страна на лицето му; дишаше и през нея, но трудно; често се задушаваше. Не можеше да говори и без нея, не можеше да издава никакъв звук. Разкъсвахме я. Очите му ридаеха, чувахме гласа им. Раздираше вътрешностите ни; болеше ни, навярно колкото го болеше, докато извършвахме болезнената операция, но оставихме ли я…
2. С Яса бяхме като брат и сестра, и много повече. Не биваше, но имахме и интимна връзка. Боях се от нея, тя от мен. Но това беше сладка боязън, която ни обричаше един на друг. Все си казвахме, че е за последно; бяхме си като забранен медикамент. Тя обичаше да казвам, че сме сталкери….
Ще пиша за рисковете от чипиране и това, че човечеството никога не е било толкова близко до самоунищожението си, колкото сега. Налага се да започна с уговорката: фен съм на технологиите, дори на моменти – маниакален. Да ги отрека и демонизирам, означава да отрека и демонизирам човешкия гений: от зараждането на цивилизациите до сега. Опитвам…
прочети “За чипирането като едно глобано изнасилване (на непълнолетно общество)” »
Стефан Кръстев Магдалена виждаше, но не онова, което очите й отчитаха, че се намира пред тях. Между това, което виждаше и онова, което беше пред очите й кървеше Стареца: на кръста вързан за пилона. Тялото му се тресеше; лицето му ставаше по-бледо, от очите му се стичаха сълзи, а демоничната Валио се гавреше с него….
Стефан Кръстев Тресеше я. Маеше й се свят. Сънуваше с отворени очи, а реалността се сливаше в кошмара. Изгуби представа за времето. После за пространството. Вън валеше, а нямаше вън. Хора ли я докосват или зли сили я люлеят между мрак и светлина. Пробуждаше се в различни зали. Някои приличаха на космически кораби, други на…
Стефан Кръстев Още първият се възползва от наивността ѝ. Яса не вярваше, че е възможно да ѝ се случи. Не и на нея. Вече беше развила уменията си, достатъчно за да може чрез Социалната си маска да улови нечисти намерения. У странния самотник улови болка, само болка. Първо, физическа болка. После, остро чувство за самота….
