За „Преди изгрев слънце“ от Янислава Вълкова

Още едно великолепно издание на „Монт“, коктейл между трилър, ърбън-фентъзи и тракийска митология.

Ако някой все още е убеден, че има нещо по-развлекателно от четенето, препоръчвам му „Преди изгрев слънце” на Янислава Вълкова – една от тези книги, които много вероятно ще преобърнат мнението му.

Разгръщаш я и оттук нататък четенето не е като четене – като поглъщане е; пътешествие, което върви леко, макар и преизпълнено с размисли и приключения.

И това е първата магия на книгата. Нейната увлекателност.

Божи дар за авторката, такъв, какъвто може да се изтънчи и подсили, но не да се придобие, ако го няма човек. Сладкодумна разказвачка, която подвежда с познатите, но само на пръв поглед, персонажи; която умело разтваря едно в друго настроенията, за да не преекспонира, ако не се налага, с чувствата, които пробужда.

Ужас (примерно) от престъплението. Отчаяние от съвременната родна картина. Трепет пред богатата ни история или интелектуална възбуда пред мистиката и описаните мистерии. Любовни истории. Битови картини. Всичко – в умело съчетание. В четиво, което да се приема без напрежение, като живот. Над който в последствие (Бога ми, има защо) да разсъждаваш.

Трилър – с брутално престъпление и ужас, с разследване и назряващо очакване да се случи нещо по-ужасно от това, което вече се е случвало, с достатъчно подозрителни персонажи, за да създават и да поддържат трепетни очаквания за развоя у читателя.

И древна история за магия, но точно в нея е една от характерните особености на книгата.

Става въпрос за наша история или за история по нашите земи (както биха я определили тези, които все още правят абсурдната разлика между наша история и история по нашите земи) и за един от най-харизматичните и най-загадъчни образи вече не само в нашата, а в световната история – Залмоксис.

Роб на Питагор, тракийски цар; лечител, за когото разказва платоновият Сократ. Името му се свързва с мистериозни ритуали, включително с човешки жертвоприношения, шаманизъм, циклично време, прераждане; сакрални учения и изобщо, с едни от най-интересните загадки в познанията ни за миналото.

Без да прекалява с научността в съдържанието, Янислава Вълкова през цялото време е изключително коректна, без никакви фактологични грешки, използвайки познатата до този момент фактология; при това подборът на фактите е изключителен – в малък обем – много информация, никакво натежаване върху шеметно развиващия се, изпълнен с чувственост сюжет. И така е постигнала един от най-ценните ефекти в художествената литература: въпреки забавлението, натрупване на знание; въпреки натрупването на знание – забавление. Без едното да попречи на другото – напротив, подсилват се взаимно.

„Преди изгрев слънце” не е просто мистичен психотрилър, не е просто ърбън – фентъзи или просто прекрасна смесица между мистичен психотрилър и ърбън – фентъзи. Това е една оживяла, съвременна тракийска легенда.