„Находките на антични монети през последните две десетилетия (1959-1979 б.р.) на нашето столетие, които произхождат от древнотракийски земи, потвърждават мнението на специалистите, че тези земи са едни от най-богатите с находища на антични монети.“
„Трудолюбивата пеонска девойка, която е главното действащо лице в разказа на Херодот, както и нейните едноплеменички и тракийски съседи, са охарактерезирани с похвалния епитет ergaties, т.е. „работни“. По-интересно е обаче, че този епитет от гръцкия език, пренесен в животинския свят, се употребява единствено за пчели.“
„Резултатите от изследователската работа по тракийския (главно западния и отчасти северозападния) бряг на Черно море не са и не можеха да бъдат навсякъде еднакви, защото с изключение на Истрия (в Румънска Добруджа) и на Анхиалос (дн. Поморие), нито една от по-значимите гръцки колонии (например Аполония, Месамбрия, Одесос, Калатис и Тома) не е напълно достъпна за научно изследване, тъй като днес над техните развалини се издигат съвременните градове Созопол, Несебър, Варна, Мангалия и Констаница.“
„Може би читателите на тези редове ще бъдат малко изненадани, когато узнаят, че след учредяването иорганизирането на римските провинции доста продължително време не се узнава за почти никаква по-значителни вълнения или бунтове срещу римската власт. Това не ще рече, че широките народни слоеве на траките били доволни от римската власт и затова не се бунтували. „Успокоението“ в Тракия и Мизия се дължало преди всичко на радикалните сурови мерки, които римските завоеватели прилагали спрямо подчиненото тракийско население при всеки негов опит да надигне глава срещу тяхната власт. Не е без значение и фактът, че броят на тракийското население на север и особено на юг от Балкана чувствително оредяло вследствие на военните действия, които бушували на тракийска земя по време на описаните големи народни въстания. Струва ми се, че няма да преувеличим, ако кажем, че населението на някои области в днешна Южна България, в долината на Марица и особено на Тунджа били обезкървени. Знаят се случаи, при които голяма част от населението на един от най-многобройните тракийски племена, за да се спасят от пълно изтребление, се принудили да се преселят и заседнат надалеч от своите първоначални поселища. Такъв е случаят с бесите, известн ачаст от които вероятно по това време се преселват в Северна Добруджа, недалеч от гр. Хистрия.„