„Отдавна трябваше да проумее, че правдата не е само в неговите писани и неписани закони, а върху острието на хайдушките ножове.“
„Гледаше да не й липсва нищо и същевременно я приучаваше да търпи всичко.“
„Камъкът е по-слаб от човека. От студ се пука, от дъжда се разяжда, от слънце се рони, от вятър се издухва прашинка по прашинка и тръгва да пътува бог знай де, а хайдушкия корен на всичко издържа.“
„Душата той отдаваше богу, а сърцето на людете. Рядко бяха тези дни, когато душата и сърцето бяха в сговор.“
„Войвода, който води дружината си нощно време по коларски път и през гъста гора, не е никакъв войвода. Нощно време трябва да се държат само височините, и то където гората е келява и рядка. На такива места турчин не отсяда и мъчно се поставя пусия. А сега за водата. Ако станеш войвода, трябва от мене да знаеш едно: никога не води четата си в един и същи ден два пъти на едно кладенче и ако я водиш, води я след като се е дигнала росата, за да няма следи. И още за татуна. Преди да е нагрело слънцето, преди да са се размирисали билките, не пуши и не давай на момчетата да пушат. Тогава мирисът на тутун се усеща най-добре. И потерята може да те открие по неговия дъх. И последното за този ден: никога не оставяй четата да денува и да нощува в ниско място, колкото и да е закътано то. Винаги гони върховете. Тогава и сънят ти ще е спокоен, и ти ще си сигурен за хората си.“
„-Голям облак се е задал…
-И големи облаци сме виждали ялови.“
„Ако не си съгласен – вратата ми е отворена, можеш да излезеш. Ако си съгласен – сърцето ми е отворено.“
„От истината към лъжата, от лъжата към истината и между тях като светулка прехвъркваше искрицата на надеждата.“
„-Сега си обяснявам издръжливостта на вълците…
-Гладът какво не прави.“
„Смъртта се повтаряше. Хората бяха много, а тя една, не можеше винаги да бъде различна.“