„И от днеска не съвети ми трябват, а мечове.“
„Сега трябва да имаме милост само към отечеството си.“
„Излизаше, че властелинът е силен и ближен само в мъката на хората, която им дава с безмерна щедрост, а пред радостта им е слаб, щом не може да я събуди.“
„Научен в единението си с книгите на самота и мечтание, князът не сещаше никаква отегченост от пътя си през горите и пущинаците, нарочно избираше да е далеко от царския път, където дебнеше шайки обирджии, и не се плашеше от нищо.“
„Господи, и да те няма, кланям се на мъдростта поради тебе!“
„Сега целият свят му се струваше глупаво устроен и – боже опази! – зъл като турчин.“
„Прочее с всекиго е тъй! Когато не знае да стопанисва нещо скъпо и прескъпо, каквото, да кажем е свободата ни, той го изгубва.“
„Човек, додето е тук, на земята, е сам, Мариам! И в радостите си, и в тъгите си, и в любовта си, и в страданието. Но най-самотен е владетелят, защото всички искат и чакат от него да стори това, което сами не могат. Да бъде жесток и милосърден, желязо и човек, бивол и птица…Няма го баща ти сега, да го запиташ тъй ли е?“
„В повечето битки и стълкновения между два народа, от които единият е издигнат, със своя си култура и божем по-човешки закони, беше побеждават от другия, дивия, простия и жесток народ.“
„Няма сред мъдреците нито един неизкушен от суетата да остане в човешката история.“