„Дори отнемането е въздаване, ако си в състояние да прозреш.“
„Стъпиш ли на стреме, забрави света; тръгнеш ли на поход, забрави рода; чуеш ли бойния зов на владетеля, забрави себе си!“
„Защото пълководецът носи победата в себе си и я изтръгва постепенно с непоклатима увереност, без сам да знае крайната развръзка.“
„Що да правя с този нечовешки дар…властта над людете?“
„Който притежава добродетелтта спокойствие, ясно вижда грешките и недоумиците на другите, причинени от непокоряващата се душевна и телесна сила.“
„Безстрашието е познание за безсмъртието на душата.“
„Истината е по-голяма от учителите – изговори живо той, – а те са в състояние да я предадат само частично на людете.“
„Питаше ме с кого е народът. Отговорих, че народът е на мястото си и не отбира от владетелските крамоли.“
„Почакай и помисли – кой народ е оцелял във времето? Къде са империите на Кир, на Александър и на Цезар, Август? Стопиха се пред очите на бога като топки сняг под мартенско слънце. Защото с оръжие търсиха своето дълговечие.“
„Всички сме оплетени в земните лъжи, дето ги считаме за най-високи истини, подобно на копринени буби в пашкул. И мъдруваме що е пашкулът извътре. Измамната свила трябва да се прокъса, та душата ни да излети като пеперуда под слънцето. Защото инак ще се задуши и умре.“
„Знай, че злото, що се предава от човек на човека, е временно. Но доброто, предадено на друг, остава вечно. И като се съберат вси праведни наши люде – те са България.“
„Никой не е свободен от участ, щом се е родил под слънцето. Но всеки е свободен със съвест.“
„Но народ кога изгуби съвест и истина, той и участ губи.“