„Свещени са оскъдните слова на летописците, ала миналото се изявява не само посредством тях. За него свидетелствуват още много други признаци; то продължава да живее в руините на крепости и капища, а браните поля, в следите от старите друмове, в скалите, отразяващи бойните викове и свистенето на стрелите, в шепота на вековните дъбрави, дето лекуват люти рани тежко ранените в боевете български войни.“
„Дълго се вслушвах в гласовете ви, докато разбрах какви закони са ви нужни, но и най-добрите закони не са друго освен измамен полъх на вятъра, щом няма желание да бъдат изпълнявани.“
„Една легенда, проникнала до нас през мрачините на вековете, разказва защо по-късно хан Крум отменил запретата да се садят лозя и да се добива вино. Когато по негова повеля започнало изкореняването на лозята, една тракийка, омъжена за българин, запазила няколко хилиза. Напролет тайно от мъжа си тя отгледала лоза. С добития след няколко години плод и полученото вино почнала да захранва сина си Димят, щом почнал да възмажава. Тайната била разкрита, когато Димят излязъл победител в състезание между най-силните момци.
-С какво – запитал го ханът, когато го извикал да му предаде отредената награда – те е хранила майка ти, та си станал тъй силен?
Като премълчал с наведена глава, прадолюбивият момък се вгледал в зраците на повелителя си, сетне изведнъж отсякъл:
-С грозде и вино!
Ханът дълбоко се замислил. После заповядал да накладат огън и когато пламъците се вдигнали високо, рекъл:
-Огънят е наш пръв приятел и съюзник, но не го ли опазиш, позволиш ли му да лази, дето поиска, превръща се в най-лют враг. Така е и с виното. То весели сърцето, дава отмора, но прекалиш ли с него, впива се като змия в пазвата ти. Всичко зависи от човека…“