Свещената гибел (шеста глава)
6. Още се носиха думите на Роб из стаята. Смехът му, често измъчен на границите на истеричен, но овладян в онази точка, в която изразяваше почти митична мъжественост, а беше хлапе: по време на своя плен, навършило пълнолетие. И понякога се смееше точно като хлапе, ако имаше очи, сълзи щяха да текат от такъв смях….