Ема Павлова е лекарка – психиатър. Около нея гравитират сложните човешки съдби на фамилията й: репресии, злополуки, отдаване на порочно съществуване и политически борби между най-близки.
„Ема“ е типична семейна сага или поне би трябвало да бъде типична, ако под това разбираме реалистична картина, която обхваща живота на една фамилия – спирайки са на живота на всеки съставляващ я и обикновено в тази фамилия се отразява живота на бурната епоха. Фамилията е умален модел на обществото изобщо, в една тоталитарна България.
Но „Ема“ е различна от „Отнесени от вихъра“ или примерно „На изток от рая“, „Богат – беден“ и т.н. Различна е и от „Дървото на живота: Битие, Изход, Законът, Изборът“ на Владимир Зарев. Първата съществена разлика е в размерите. Събитията не са по-малко, но „Ема“ е десетки пъти по-малка от типичните саги. „Ема“ е различна и от „Гераците“ (една също толкова кратка, родна семейна сага).
В „Ема“ личната трагедия на отделните персонажи не е подчертана толкова дълбоко, че да наранява, да въздейства върху чувствата ни така, че да страдаме със съответния образ… Напротив, тя е за да осъзнаем света, в който е живял, по начин, по който по-простичко да го разберем. Този свят, в който животът е пълен с изпитания.
Двама от героите са репресирани. Първият съпруг на една от героините е разстрелян от народния съд. Вторият й съпруг е добър човек, но алкохолик. Около Ема, главната героиня, са бдителните очи на хора, които искат да й навредят, възползвайки се от позиции, които имат в тоталитарното общество. Героите губят най-близките си или са в конфликт с най-близките си. Изобщо, изживяват най-тежки изпитания, но нито за момент читателят не чувства отчаяние, нито изолация на който и да е от героите в неговата трагедия. Не, чувства се солидарността, има и някаква вяра в живота, позитивност. И тази позитивност не е голи думи или психологически манипулации, а аргументирана от събитията.
При всичко, което изживяват, а това е цялата епоха на тоталитарния социализъм до промените, героите запазват добротата си – съзидателната доброта, с която променят личната си трагедия в част от пътя си.
Това е семейството ни от онова време. Типичното семейство. Българското.
Не като в други семейни саги е и езикът. Почти публицистичен, много умело приложен в художествена книга, в роман. Историята не се губи във воала на художествени средства, а е такава, която търсим из вестници и интернет, която просто да ни разкаже, не непременно да ни впечатли: истинска история, като разказите на доц. Радка Гайдарова, но вече е роман.
На добър час на тази четивна и свежа, колкото традиционна, толкова и самобитна книга!
Скоро ще може да се намери в ozone.bg, а през есента предстои премиерата й в Плевен.
„Ема“ е първият роман на доц. Гайдарова. Автор е на поредицата „Истински истории“, която включва 4 книги, създадени по реални събития и случки от нейната психиатрична практика, както и от реалния живот на обикновените хора.
