Интервю на Стефан КРЪСТЕВ
„Смок мишкар“ е заглавието на сборника с разкази на следователя с изтънчено чувство за хумор Цвятко Камбуров, с издател ИК „Ням свят“. Представянето на книгата преди дни в зала „Библиотеката“ на читалище „Съгласие 1869“ в Плевен предизвика голям интерес и се превърна в празник на духа. С Цвятко Камбуров разговаряме за погледа му над света – сериозен и весел, за най-стойностните неща в живота, за следващата му книга…
– Няма да си изкривя душата, ако кажа, че сте най-забавният съвременен автор, поне от тези, които аз съм чел. Рядко се смея толкова, колкото докато четях книгата ви. Затварях я, само за да се насмея и после да продължа да я чета, но на няколко пъти ми се случваше при опит да я отворя, пак да започна да се смея. В същото време сте следовател. Идва неизбежният въпрос: да го казвам ли изобщо, толкова е ясно, че ще бъде зададен. Как съчетавате тази сериозна професия с веселия си поглед над света?
– Представата за следователя като суров човек със строг поглед, в костюм и с вратовръзка, е малко наслоена от миналото. Днес трябва да си много разнолик, отворен към света, понякога – артист, и винаги добър психолог, познаващ хората. Така че няма нищо лошо и противоестествено един следовател да е зареден отвътре с добро чувство за хумор и да има по-ведър поглед върху нещата.
– И пак във връзка с професията ви: случвало ли ви се е все пак да ви сблъска с нещо, което е почти толкова смешно, колкото ваш разказ?
– Много пъти се е случвало. И в нашата работа, като всяка друга, има много комични, дори абсурдни ситуации, някои от които изглеждат направо налудничави. Често с колегите се смеем при спомените за такива моменти.
– Смях, смях, но и носталгия. Носталгична натура ли сте?
– Не. Това не е носталгия, а някак си осмисляне на собствения живот дотук чрез връщане към старите неща. Това е просто чудесен спомен за отминали вълнения и събития, оставили трайна диря занапред.
– Как започнахте да пишете?
– Като се замисля – съчинявах разни истории още като доста малък. Почнах да се опитвам да ги предавам на хартия като 15-16 годишен. „Пишех“ всичко – история, криминале, фантастика, дори бях започнал да пиша и някакъв уестърн. Участвах в доста конкурси, каквито се организираха по онова време по всякакъв повод, и често ги печелех. Публикуваха ми един малък фейлетон –„Таласъм“ – в казанлъшкия вестник „Искра“. Но после ме завътря вихъра на живота и трябваше да минат 40 години… Но и през това време аз не съм преставал нито за миг.
– Седем книги, които най-силно са ви повлияли?
– Как да определя само седем?… Да речем: разказите на Чудомир, „Бай Ганьо“, „Приключенията на добрия войник Швейк“, „Портретът на Дориан Грей“, повечето романи на Умберто Еко, на Георги Мишев, всички романи на Фредерик Форсайт и Джон льо Каре, и много, много други…
– Любимите ви седем филма?
– Например: „Диамантената ръка“, „Голямата ваканция“ с великия Луи дьо Фюнес, „Дами канят“, „Оркестър без име“, „Кръстникът“ /и трите филма/, „Великолепната седморка, „Стената“ и т.н.
– Кои са най-стойностните неща в живота ви?
– Любовта на първо място. Със съпругата ми се познаваме от 15-годишни и това чувство не е угасвало между нас нито за миг. Ценя и честността, и способността да удържаш на дадената дума, каквото и да ти струва това.
– Любим художествен образ от световната литература и кино?
– Комисарят Мегре и единственото му истинско превъплъщение на екрана – Жан Габен.
– Любим герой от вашите?
– Любимият герой от моите е адвокатът, бивш следовател, Симо Коцев, от романа ми „Реванш“, който предстои да бъде издаден. Той се покрива до известна степен с мен самия. А от тази книга с разкази – разбира се, бай Дончо Бързашки, човекът, който постоянно се стреми да прави добро, който винаги се „страдае“, но не може да „възпее“.
– Кое най-често ви вдъхновява?
– Извършената добрина, проявите на остър и интелигентен ум, съчетани с невероятна находчивост, и разбира се – добрият виц и комичните житейски обрати.
– Най-решителният житейски обрат?
– Не бих казал, че лично при мен е имало някакви решителни обрати. Може би това е решението ми да стана следовател и да дойда в Плевен, макар че тези събития следваха един естествен ход на нещата. Поначало не обичам резките обрати в живота.
– Коя за вас е последната граница – тази, която няма да преминете?
– Да предам доверието на хората, които са повярвали в мен или са жертвали нещо свое в името на тая вяра.
– Зад таланта ви да разсмивате може да се крие както много весел човек, така и много тъжен, а може и някакво съчетание. По-скоро тъжен ли сте, или по-скоро весел?
– Има и от двете, но по-скоро съм оптимист и гледам по-весело и спокойно на нещата. Например на това, че гоненето на Михаля има и своята полза: поне се движиш, а не стоиш на едно място!
– Да очакваме ли нова книга и какво ще представлява тя?
– Новата книга ще е „нова“ само по реда на издаването. Всъщност я писах 11 години и я завърших през 2020 година, но тогава условията не позволиха да бъде веднага издадена. Това е един криминално-съдебен роман, наречен „Реванш“ – история за втория нашс в живота и трудния път, по който можеш да стигнеш до него. Криминален, защото проследява разследването на едно престъпление, съдебен – защото проследява перипетиите на едно следствие от времето на прехода, намерило отзвук през годините. Героите са следователи, прокурори, алчни бизнесмени, нечестни банкери, продажни политици, както и най-обикновени хора. И както винаги се случва в живота – сред цялата тази бъркотия се ражда и една красива любов…
