Благомира Халачева – Boggie е родена в Горна Оряховица. Завършила e Медицински колеж в Пловдив. Понастоящем работи в Австрия, но поддържа жива духовната си връзка с България. Първите ѝ стихове са публикувани във в.”Пулс”, „Литературна Академия” към СУ „Климент Охридски”, разкази в списание „Хермес”, вестник „Борба”, Устрем” и други регионални вестници. След трагичната смърт на баща й при катастрофа, се отдава на проза, разкази, новели, романи и сценарии за филми.
С Благомира Халачева разговаряме след публикуването на романа ѝ „Капани за любов и власт“, втора книга от трилогията „Мария-Магдалена“, в хартиен и електронен вариант.
– Мария-Магдалена, така си нарекла героинята си – от една страна духовната и съзерцателна, непрактична, която за разлика от Марта не домакинства, а седи, погълната от присъствието на своя гост – Иисус; от друга – покварената, проституираща; демонична, от която Иисус прогонва седем бяса; каещата се, която със сълзи мие краката му и безкрайно вярна, която остава до кръста му. Алюзията не е случайна; противоречията, борбата и единствено им са и в твоята героиня Мария Магдалена. По-скоро обобщен образ на жената на прехода ли е тя, или по-скоро е алегория на България?
– Идеята за романа възникна спонтанно след френския сериал „Шатовалон“ през 80-те години. И въпреки социалните и икономическите различия между разградената България и четвъртата по ядрена и военна сила в света Франция, между демокрацията и соца, еднаквото между адвокатката Флоранс Берг и журналистката Мария-Магдалена е стремежът им към свободата и силата на печата срещу законите и ходовете на властта. Флоранс е от знатна фамилия в една просперираща Франция. Мария-Магдалена е потомка на Петър Дудеков, виден търговец и родолюбец от Панагюрище, съсечен от турците по време на Априлското въстание, в чиято къща от градски тип днес се помещава историческия музей в града. Общото при двете е силният им дух да се справят с предизвикателствата в живота им, където на всички фронтове са заложени капани с клевети, финансови трудности и предателства. Французойката се бори, за да спаси честта си и на фамилията си като собственичка на ежедневния вестник „Ла Депеш Репюбликен“. Мария-Магдалена е журналистка в седмичния вестник „Меридиан“ и се изправя срещу корупцията и варварското разграбване на държавната собственост от червените олигарси след смяната на социалистическия режим през 1989 година в България. В тези мътни времена тя предпочита да остане без работа, пред това да обслужва една порочна система, чиито морални ценности стремително деградират. След поредица възходи и падения Мария-Магдалена става собственик на Медия Груп“ Хеброс“ чрез завърналия се от Щатите неин съпруг Петър Радованов, осъществил американската мечта на преуспял бизнесмен в България. Мария-Магдалена е идеалистка. Във всяка нова връзка търси принца на мечтите си, а мъжът се оказва поредното разочарование. Красива, интелигентна и целеустремена, тя привлича неудържимо мъжете, които виждат в нея идеалната любовница. Самият Петър, разбирайки за сина им, се оженва за нея заради престижа му сред обществото като стожер на семейните ценности. Мария-Магдалена среща голямата любов в лицето на доктор Тони Георгиев, въпреки че Петър я използва като примамка, за да привлече доктора с необичайни лечителски способности в клиниката му. Трилогията „Мария-Магдалена“ е плетеница от интриги, мистерии и капани за любов и власт. След изповед и причастие, вярата в Иисус Христос спасява журналистката от духовно падение. Мария-Магдалена не е само жена на соца и на прехода. Тя е общочовешки образ на жена, която иска да запази душата си чиста в свят, в който материализмът властва над всичко с всякакви методи и средства. Единственият начин да го постигне е да направи своя вътрешен свят реалност. В този вътрешен свят съществува искрена любов и морал, подчинен на божествената праведност и справедливост. Следвайки божествените закони, винаги има начини един свят да стане по-добър с принципите на божествеността и Единния Бог като първоизвор на всичко от Него и към Него. Сходството с името на библейската Мария-Магдалена е код към Христовото съзнание с ключ към Божието Слово в сърцето ѝ.
– Христо Калчев – какво е влиянието му? Може ли да се каже, че той е духовният ти наставник?
– С писателя Христо Калчев се запознах в ключов момент от моя живот. Вдясно седящ от шофьора, баща ми беше убит при катастрофа. Три дена в кома в Пирогов, той издъхна от мастна тромбоза, предизвикала мозъчен кръвоизлив, вследствие на извънредно тежките травми на кости и вътрешни органи. Това съвпадна със запознанството ми с Христо Калчев в кафенето на писателите на „Ангел Кънчев“ 5. Преди това издавах стихове и разкази в списание „Литературна академия“ към СУ „Климент Охридски“ и списание „Хермес“. След прочита на ранните романите на Христо Калчев: „Инерция“, „Студен огън“, „Железният кон“, „Нежни вълци“, „Вътрешна светлина“, „Опит за оцеляване“, „Предел“, „Луда вода“, аз открих близък до моя вътрешен свят, който се различава от сивите романи за партизани, комсомолската родина, партията и петилетките. Вкъщи имахме богата библиотека, с книги на писатели от всички епохи и жанрове. Така от стихове и разкази, започнах да пиша романи. Христо ми казваше, че пишейки, трябва да проверявам всяка дума, всеки ред в общото звучене на творбата. Той ме въведе в неговия творчески кръг – писатели, критици, художници, скулптори, актьори, композитори, певци, професори, видни творци на България в края на 80-те и 90-години. Неговата щедрост и широта на духа събираха големи аудитории в кафето и ресторанта в клуба на писателите. Еуфорията след 10 ноември, протестите пред президентството, студентските демонстрации, палатковият лагер на „Града на Истината“ съпътстваха нашето творческо общуване. След първите ми романи той ме представи на своята интелектуална аудиторията като автор с интересен начин на изразяване.
– Политически и икономически анализ на най-новата ни история, плюс още един, който аз не съм срещал в български роман. Най-общо може да се нарече езотеричен. Това скрито познание хвърля нова светлина върху живота. Кое желаеш най-силно да бъде забелязано и вярваш, че може да бъде променено?
– Повечето творби от световната класика са написани в точното историческо време. Писателите са тези, които отразяват културата, обичаите, настроенията, отношенията на любов и омраза между персонажите в произведенията си. И докато историята може да бъде преправена и подменена от нечии политически амбиции, за да манипулира и властва над даден народ, в романа съдбата на героите е вплетена в конструкцията на времето, в което живеят. Трилогията „Мария-Магдалена“ отразява промените през 1990, 1991, 1992 година, които се извършват в България, за да бъде в това положение днес. Сюжетът в романа “8 Секунди“ се разгръща на фона на Жан-Виденовата зима през 1996-1997 година. Аз бях участник и наблюдател, записвайки и документирайки разрухата в България, поставена в неравностойно положение в Европа от собствените си държавни ръководители. Правеше ми впечатление различния стандарт на живот на различните социални слоеве, с тоталното обедняване на някои за сметка на главоломното забогатяване на други, чрез финансови пирамиди и корупция във всички нива в обществено-политическия живот. Трагичната смърт на баща ми ме подтикна да търся причините, които са я предизвикали и невидимата взаимовръзка между тях. Започнах да се интересувам от нумерология и астрология, усещайки планетите живи, с влияние и излъчване в подсъзнанието и поведението на отделния човек и на голям група хора. За тази цел се запознах с различните видове религии, философски школи, окултизъм, социология, икономика, исторически хроники и книги от езотерични автори от Теософското общество – Елена Блаватска, Щайнер, Ошо, Ернст Мулдашев, за да се убедя, че лечението и спасението на душата от натрупаната болка, вина, страх и омраза е Евангелието на любовта, Богосиновенството на Христос към Единния Бог – Нашия Небесен Баща. Чрез общуване и молитви към Великото Триединство душата се изчиства от тъмните наслоения и внушения на сили от дълбините на мрака, накрая винаги победени от Синовете на Светлината.
– Седемте автори, оказали ти най-силно влияние?
– Виктор Юго, Александър Дюма, Стефан Цвайг, Лев Николаевич Толстой, Димитър Димов, Ремарк, Анри Троая, Христо Калчев, не мога да пропусна Чарлз Дикенс, Стайнбек, Мопасан, Балзак и много други…
– Кой се оказа най-силният житейски урок?
– Мистериозната смърт на родителите ми, които ми отвориха пътя към звездите и познанието. Раждането на синът ми, с цялата безусловна любов и вярата в Исус са причината да живея не два, а няколко живота.
-Какво най-често те вдъхновява?
– Любовта във всичките ѝ форми и измерения. Пътуването из вселените на духовното ни състояние и баланса на енергиите между душата и тялото.
– Обикновено задавам този въпрос на фантастите, но твоят отговор също ще е много интересен. Космосът, това ли е последната граница? Последната граница между човек и…какво?
– Така наречената „фантастика“ е просто друг вид реалност. Мисълта създава форми и ако една мисъл е достатъчно целенасочена и последователна, може да създаде от най-фантастичното предположение неговия материален облик. На този принцип е създаден Космосът. Бих го нарекла вдишване и издишане на Първия Център – Първоизточника – Бог Отец – Небесния Баща – различни имена на ВСЕОБЩИЯ Баща – Бога на цялото творение, Първия Източник и Център на всички неща и същества. Като Първи Източник и Център Бог е първичен по отношение на всеобхватната реалност и тази първичност е безусловна. Първият Източник и Център е безкраен, както и вечен, и вследствие на това е ограничен или обусловен само от собствената си воля. Всичко е свързано с безкрайното пътуване на нашата уникална личност от Него и към Него в стремежа ѝ към съвършенство. В този смисъл Космосът не е граница, а безкрайност, защото само Бог Отец е абсолютно съвършен. Първият Източник и Център е безкрайната бащина личност, неизчерпаемият източник на личности. Вечният Син е безусловният абсолют на личността – това божествено създание, което е съвършено изражение на личностната природа на Бога за всички епохи и за цялата вечност. Безкрайният Дух е съвместната личност, уникалният личностен резултат от вечния съюз между Бащата и Сина. Те са Райската Троица, създателите на видимата и невидима материя, наречена Космос, в който няма граници, а взаимодействия.
– По друг твой роман – „8 секунди“, се прави филм. Много интригуващи трейлъри в „Ю туб“ гледах. Нещо повече за него?
– „8 секунди“ е роман, вдъхновен от истинската история за момче, малтретирано от своите родители по особено коравосърдечен начин, която прочетох в списание “Общество и право“. Родителите му умират след пожар в къщата и момчето е изпратено в сиропиталище. Не рядко след него остават умъртвени по особено жесток начин гълъби и котки, реакция от натрупания гняв и болка в душата му. Дотук свършва истинската история и започва историята на актьора Хари Аврамов. Действието се развива в преломната 1996-1997 година, позната с Жан-Виденовата зима. Романът е историческа драма-мистерия. По него има написан сценарий, в който се влюбиха Стефани Будинова – актриса и продуцент, и режисьорът Лъчезар Петров. Проблемът за реализирането на филма е в набирането на финансови средства. За целта участваме в конкурси за тийзър и сценарий в Щатите, където субсидиите за нискобюджетен филм са повече от тези, които отпуска НФЦ за високобюджетна пълнометражна лента в България. Сценарият е по мотиви на романа „8 Секунди“. Харалампи Аврамов – Хари, е известен актьор, който получава наградата „Джокер“ за най-добра мъжка роля във филма „Никога назад“, написан и режисиран от него. Независимо от травмите в нерадостното му детство, неговият чар, обаяние и талант, заедно с усилен труд го издигат на върха на звездната слава. Нощем той често сънува кошмари, белязали душата му с брутално насилие, на които е бил подложен като дете. Те го превръщат в сериен убиец, раздаващ правосъдие по собствената си мярка за възмездие. Един ден в ръцете му попада книгата „Изумрудените скрижали на Тот Атланта“. От там започва пътешествието му из дебрите на подсъзнанието, където се разгръщат няколко паралелни вселени на съществувание. Пътят на Хари често се пресича от странник в дълго черно палто и качулка на главата. Той винаги се явява в критични моменти от живота му, за да му разкрие една нова реалност с мъдростта Тот, която е скритото познание за света и ключ, който е Един в Едно.
– Ще споделиш ли нещо относно бъдещите си творчески планове?
– Те винаги са свързани с реализирането на даден проект в неговия цялостен и завършен вид. Предстои да завърша трета книга от трилогията Мария-Магдалена. След нея следва друга, в която адвокатката Биляна Ковачева пътешества в миналото и бъдещето със своята голяма любов, за да спасят светостта на семейството и „майката с младенеца“. Надявам се да се реализира и филмовият проект „8 Секунди“, както и пълнометражната лента „Емине“ по разказа на Николай Хайтов“ Мъжки времена“ с режисьор Георги Костов, познат от филма за Буров “Останалото е пепел“.
– Едно послание към читателите?
– Животът е сън, който душата сънува в своя път към богоподобие.
– Електронни или хартиени книги? Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?
– И двата варианта. Електронният е по-лесно достъпен с мобилните приложения, но и лесно унищожим с едно докосване за заличаване на файла. Книжната форма е книга, за която винаги може да се намери място в една библиотека и да се съхрани с години.
