Да изтъкнеш в една книга богатия речник, който е използвал авторът й, е малко като това да изтъкнеш за един патолог, че разбира от болести или че един готвач знае да слага сол. Тоест, това е нещо, което би следвало да се подразбира, а не да се изтъква или даже споменава. И все пак: има богат речник, който респектира; кара те да застанеш послушно, да гледаш с ококорени очи и да се вслушваш във всяка дума, понякога само в мелодията й, без да разбираш нищо или поне без да разбираш всичко. Не и веднага, не и в момента, в който поглъщаш този словесен водопад. Има богат речник, който се отдава като съкровище, което споделя с поклонниците си щедър монарх. Има богати речници, които парадират. Има богати речници, които просто крепят несполучливи идеи. Има го и богатият речник на обаятелния събеседник, събирал много впечатления по духовните и житейски друми; познал много страни на живота, мислещ многопластово, плътно, способен по най-интересен начин да разкаже натрупаните впечатления.
Такъв има тази книга.
Поглъща те и те държи.
В „Тайната на синия дим” е описана една дистопична България; бъдеща, а носеща духа на едно неотдавнашно минало и част от характера на настоящето ни. Поради това – логична за сбъдване, но тук и в тази книга, преди всичко диалектична арена, на която страните на вечни етични проблеми ще застанат една срещу друга за поредния си спор.
Една книга, едно музикално произведение, една картина – три послания за красота и добруване ще пробудят обратното на онова, което творческият стремеж на авторите е вещал. Една християнска реликва, пътувала от век на век, за да сбъдне промисъла, ще отвори очите на авторите, за да разберат начало на какво са предизвикали, а оттук насетне е изборът им, в който ще опознаят и себе си, и мирозданието, и… синия дим.
Героите са аутсайдери. Всеки с тежкото си минало, мрачната си тайна, несигурното настояще. Антагонистите им – напротив. Те са успели, силни. С власт и уважение. Не на последно място, изглеждащи уверени в себе си, но залогът е голям – животът и смъртта на милиони, впоследствие и контролът над човечеството.
Езикът е поетичен, повествованието – изпълнено с притчи. На места мракът става гъст, ужасът – остър, но дори в най-критичния момент надеждата не чезне.
Авторът не допуска да бъде изгубена. Героите му също.
Има сила, която крепи тяхната. Има власт над властта, която ги е потъпкала с пета. Има Бог – и то не онзи, които лицемерната система е превърнала в свое притежание и оръжие за терор. Истински, обичащ, не ограничаващ, а даващ право на избор Бог.
Идва конфликтът между тоталитарната фалшификация на Бог и истинския Бог, между употребяващите името му, за да задоволят своята себичност и нейните потребности и изпълнените с истината Му.
Чувствена любов, преследване, малко екшън и много сблъсъци на идеи, житейски драми на хора, които въпреки изключителната ситуация, в която са попадналир са типични. Такива, в които ще разпознаем свои приятели и в които не може да не открием частици и от самите себе си.
Млада жена, опознала суровите страни на живота; писателка със сложна и богата душевност, но не изгубила силата си да бъде слаба, способността си наивно да обича.
Лутащ се между отчаянието и арогантността си, отдаден на порочно съществуване художник.
Свещеник, който в падението си открива скрития си шанс да се възвиси.
Определено не приличат на супер герои, а на такива, които се превръщат в супер герои – епоха след епоха, строй след строй, извън комиксите и холивудските продукции.
Последните, които се превръщат в първи. Просто хората, които носят като кръст дарбата си.
Книгата е притча за пречистването и прошката, за духовното пробуждане.
За бунта и вярата в доброто начало на човек.
Една християнска приказка с антиутопичен сюжет, романс и добре дозиран хорър.
Да изтъкнеш в една книга богатия речник, който е използвал авторът й, е малко като това да изтъкнеш за един патолог, че разбира от болести или че един готвач знае да слага сол. Тоест, това е нещо, което би следвало да се подразбира, а не да се изтъква или даже споменава. И все пак: има богат речник, който респектира; кара те да застанеш послушно, да гледаш с ококорени очи и да се вслушваш във всяка дума, понякога само в мелодията й, без да разбираш нищо или поне без да разбираш всичко. Не и веднага, не и в момента, в който поглъщаш този словесен водопад. Има богат речник, който се отдава като съкровище, което споделя с поклонниците си щедър монарх. Има богати речници, които парадират. Има богати речници, които просто крепят несполучливи идеи. Има го и богатият речник на обаятелния събеседник, събирал много впечатления по духовните и житейски друми; познал много страни на живота, мислещ многопластово, плътно, способен по най-интересен начин да разкаже натрупаните впечатления.
Такъв има тази книга.
Поглъща те и те държи.
В „Тайната на синия дим” е описана една дистопична България; бъдеща, а носеща духа на едно неотдавнашно минало и част от характера на настоящето ни. Поради това – логична за сбъдване, но тук и в тази книга, преди всичко диалектична арена, на която страните на вечни етични проблеми ще застанат една срещу друга за поредния си спор.
Една книга, едно музикално произведение, една картина – три послания за красота и добруване ще пробудят обратното на онова, което творческият стремеж на авторите е вещал. Една християнска реликва, пътувала от век на век, за да сбъдне промисъла, ще отвори очите на авторите, за да разберат начало на какво са предизвикали, а оттук насетне е изборът им, в който ще опознаят и себе си, и мирозданието, и… синия дим.
Героите са аутсайдери. Всеки с тежкото си минало, мрачната си тайна, несигурното настояще. Антагонистите им – напротив. Те са успели, силни. С власт и уважение. Не на последно място, изглеждащи уверени в себе си, но залогът е голям – животът и смъртта на милиони, впоследствие и контролът над човечеството.
Езикът е поетичен, повествованието – изпълнено с притчи. На места мракът става гъст, ужасът – остър, но дори в най-критичния момент надеждата не чезне.
Авторът не допуска да бъде изгубена. Героите му също.
Има сила, която крепи тяхната. Има власт над властта, която ги е потъпкала с пета. Има Бог – и то не онзи, които лицемерната система е превърнала в свое притежание и оръжие за терор. Истински, обичащ, не ограничаващ, а даващ право на избор Бог.
Идва конфликтът между тоталитарната фалшификация на Бог и истинския Бог, между употребяващите името му, за да задоволят своята себичност и нейните потребности и изпълнените с истината Му.
Чувствена любов, преследване, малко екшън и много сблъсъци на идеи, житейски драми на хора, които въпреки изключителната ситуация, в която са попадналир са типични. Такива, в които ще разпознаем свои приятели и в които не може да не открием частици и от самите себе си.
Млада жена, опознала суровите страни на живота; писателка със сложна и богата душевност, но не изгубила силата си да бъде слаба, способността си наивно да обича.
Лутащ се между отчаянието и арогантността си, отдаден на порочно съществуване художник.
Свещеник, който в падението си открива скрития си шанс да се възвиси.
Определено не приличат на супер герои, а на такива, които се превръщат в супер герои – епоха след епоха, строй след строй, извън комиксите и холивудските продукции.
Последните, които се превръщат в първи. Просто хората, които носят като кръст дарбата си.
Книгата е притча за пречистването и прошката, за духовното пробуждане.
За бунта и вярата в доброто начало на човек.
Една християнска приказка с антиутопичен сюжет, романс и добре дозиран хорър.
