Меги Василева е родена на 24.07.2002 г. в град Плевен. Учи в СУ „Иван Вазов“. Наскоро завърши първата книга от предстоящ фентъзи епос. Грандиозен като обем и зрялост труд, който чака да открие своя издател.
Няколко думи на авторката за книгата:
Свят, в който има само Луна, а Слънцето отдавна е унищожено. Войни между крале, между богове. Между повелители и сенки. „Съюзът на принцовете“ – история, изкована от лъжи, завършила трагично за едни и победоносно за други. Златоока принцеса губи годеника си и неродения си син. Решена да отмъсти на принцовете, тя им обещава, че един ден те сами ще създадат пътя към гибелта си. Години по-късно Съюзът отдавна се е разпаднал, а на краля и кралицата им се ражда дете. Момиче със златни очи, орисано да унищожи света и проклето да живее вечно. История за кръв, за избор, за премеждия, за страдание, за лудост и предателсва.
– Имах щастието да чета книгата, още преди да е завършена, нарисувала си цяла свръхчовешка цивилизация, как започна всичко?
– Всичко започна от един сън. Когато се събудих, си спомнях само отделни картини от него. Започнах да търся връзка между тях и с времето историята сама се роди.
– Помниш ли конкретен детайл, който те вдъхнови?
– Мен ме вдъхновяват много и различни неща. Не мога да назова само един конкретен детайл.
– Толкова си млада, не се ли лишаваш от много други неща, щом отделяш толкова време за писане?
– Мисля, че на каквато и възраст да си, ти винаги се лишаваш. Когато музата дойде, аз не мога да я пренебрегна. Пренебрегвам всичко останало.
– Как гледат на това приятелите ти?
– Истинските ми приятели четяха книгата ми, докато я пишех. Много ме подкрепят. Умоляват ме да напиша отделна за един от героите и неговата предистория.
– А родителите ти?
– Майка ми е критична до болка. Тя не пожела да чете нищо от това, което съм написала, защото се опасяваше, че ще ме накара да се откажа. Баща ми не обича да чете, но отделя специално внимание за моите книги.
– Кой е този, който най-много те е подкрепял?
– Най-добрата ми приятелка.
– За какво обичаш да пишеш?
– Обичам да пиша за всичко. За сражения, за емоции, за преживявания, за взаимоотношенията между хора.
– За какво не би искала да пишеш?
– За любов, която само изглежда истинска. За политика и икономика.
– Кой е героят, който най-много ти харесва?
– Според мен всеки герой има свой потенциал и е съвършен сам по себе си. Ако трябва да избирам обаче, ще кажа Дейвис.
– Какви герои по принцип ти харесват най-много?
– Злодеите. Без истински злодей, труден за побеждаване, няма да получим толкова добър главен герой, който да се бори срещу него.
– Дракон или космически кораб би избрала?
– Дракон, естествено.
– Задавам този въпрос на всички фантасти: Космосът, това ли е последната граница?
– Абсолютно не.
– Кои са любимите ти жанрове?
– Фентъзи и хорър.
– Заглавията на седем книги, които най-силно са ти въздействали?
– 1.„Защото никога няма да се срещнем“ – Лия Томас
2. „Един от нас лъже“ – Карън Макменъс
3. „Стъкленият трон“ – Сара Дж. Маас
4. „Подмененият“ – Брена Йованоф
5. „Тъмна дарба“ – Александра Бракен
6. „Жестока любов“ – Колийн Хувър
7. „Градината на пеперудите“ – Дот Хъчисън
– Седем любими филма?
– 1. „Американски дявол“
2. „Лабиринтът – Невъзможно бягство“
3. „Цар лъв“
4. „Хобит: Битката на петте армии“
5. „Валериан и градът на хилядите планети“
6. „Маугли, легенда за джунглата“
В момента не мога да се сетя за друг.
– Ако имаше машина на времето и право на един-единствен курс коя дестинация би избрала?
– Или ще отида много години напред в бъдещето, или ще се върна по времето на динозаврите.
– А вярваш ли, че пътуване във времето е възможно?
– Всичко е възможно.
– Какво за теб са книгите?
– Книгите са място, откъдето да черпиш знания. Те са вдъхновение. Те са отражение на света и ни показват неща, които не можем сами да видим. Чрез тях опознаваш себе си.
– Какви книги предпочиташ: електронни или на хартиен носител? Как виждаш бъдещето?
– Предпочитам хартиен носител. Страхувам се, че в бъдещето ще бъде застрашен. Надявам се да оцелее.
