Докато четях книгата, я виждах като на сцена. Смях се, а това е точно онзи хумор, който обичам; чувството към който изгубиш ли – си мъртъв; смях, който откриваме в гърдите си, когато сме най-близко до отчаянието, но преди всичко интелигентен смях, социална сатира. Много, много актуална, като се има предвид колко шоумени – пишман творци се намесиха в политиката и дори станаха своеобразни лидери в политическия живот.
Пиеса с бандити, бизнесмени, психиатри, антиквари и психари, за един аутсайдер в литературата и живота и неговата съпруга. За един хитър план… жертви на който сме всички ние: българските граждани, данъкоплатци, и за напразните надежди, че нещо ще се промени.
Тъжна равносметка, но весело разказана. Анализ на реалността, много напомнящ като маниер Ст. Л. Костов.
Пиеса, която постави ли се, и ще разсмее много публиката, и ще пробуди духовете, ще бъде коментирана по същия начин, както е коментирана политическата реалност.
Познавам Александър Белтов като фантаст, автор на киберпънк, ангажиращ автор и философ, следващ и обогатяващ традицията Филип К. Дик, критично взрял се в неизбежното, което ни носи технологията, но и търсещ път.
Приятно развълнуван (не и особено изненадан съм от качеството) на първия му драматургичен текст. По-роден, по-делничен, но не по-малко ценен или по-малко интересен.
Невероятен човек!