Историческият роман е най-развитият жанр в българската художествена литература. Стотици са шедьоврите, създадени дори само в последните шест-седем десетилетия от най-различни автори. Живеем край самия извор на вдъхновението, а този извор е и в нас самите – в духа ни, в гените, в културата ни. И ако един автор предпочете да пие от него, вместо да се носи по модата според световните тенденции, има всички шансове да получи душевно удовлетворение и да създаде богатство.
Но въпрос на творчески талант, дори гениалност (получени като даденост от природата и развити в последствие) е в цялата тази литературна съкровищница да се добави уникално бижу, което се и съчетава с традицията, и носи нещо ново, има свой характер, силна индивидуалност, което, макар да докосва познати детайли, е подчертано различно.
Такъв е романът на Стелла „Отхвърлени“. Роман, в който няма основна сюжетна линия или не е толкова важна основната сюжетна линия – той е красива паяжина, оплетена от множество човешки затрогващи истории. Пълен с предания, ретроспекции – хора, които си спомнят, и хора, които разказват; отразява живота (чрез битови детайли) на няколко поколения българи, в края на Османската империя. Като гравитиращ център на събитията е акушерката Аида. Като жена, докосваща се първа до всеки нов живот, в нейния собствен живот намират отражения съдбите на всички в селото. При всяко раждане нейната лична история започва сякаш от начало, с нов прочит, а с този прочит се обогатяват историите и на останалите, които носи в себе си. С всеки нов живот, животът изобщо става по-пълноценен. По-завършен, по-добре разбран.
Книгата е описателна и детайлна, поглъщаща в себе си; в една много подробна картина, съчетала стотици багри, чрез тях – дух. Пренася ни визуално в реалност – отминала, но и вечна. В свят, в който са съществували предците ни, но е част от архетипите ни, през които възприемаме реалността.
Стелла е преди всичко изключително надарен и търпелив художник, а панорамната картина, която е създала, е различен поглед върху познатите исторически факти. Научният популяризатор, който проявява, е изключително сладкодумен и увлекателен, омагьосва с дарбата си да задържи интереса ти… Но най-голямата сила на книгата е богатството от форми и детайли, с които те пренася в историята, за да я изживееш с цялата й болезненост и красота.
