„Поздрави от никъде!Тук живота е почти красив и по-важно – почти възможен.“
„– В какво би обвинил нас? – засмя се леко и плъзна пръст по гърдите му.
– Нас ли? Че защо?
– Няма значение. В какво.
– В свободомислие – отвърна й, но не прозвуча шеговито, както искаше.
– Това престъпление ли е? – попита го учудена.
– Не. Но от това произхождат всички престъпления.“
„Не се заблуждавай, приятелю. Аз съм това, което съм. Ти си това, което си. Любовта не може всичко, не знам дали изобщо има такова божество, каквото искаме да има и наричаме – любов, но ако има…И то може всичко, то тогава не можем и не бива да искаме всичко, а още по-малко то да ни дава всичко, което поискаме.“
„– Повярвай ми, излекуваните са напълно безобидни. При това не са съвсем нещастни. Напротив: чувстват се щастливи в очакване на дозата си и блажени от получаването й. Медикаментът не уврежда органи, не води до замъгляване и загуба на съзнанието, до падане на задръжки. Освобождава въображението, но не и по такъв начин, че игрите му да доведат до риск.
– Но е окован в безсилието на желанията си.
– Точно така. Склонните към творчество престъпници след лечение не нарушават закона, но и не творят.
– А обичат ли?
– Виж, това понякога правят.
– Което доказва, че има по-силни желания от дозата.
– Което доказва, че обичта е повече от желание.“
„Ден след ден творецът вижда в отражението си разрухата. Изписват се погубените надежди и огорчението. Кич от излишни преживявания. Скука и отегчение. Страх и непознатия почерк на демоничното в личността, което изкуството им до този момент е помагало да превъзмогнат. „
„Хората с извънземни са по-щастливи от останалите. Не са винаги по-богати или по-здрави. Понякога са направо жалки, но са по-щастливи.“
„Думите са амбалаж за чувствата, но изглежда са от онзи амбалаж, по който винаги остава малко полепнало съдържание.“
„Трябва да свикнеш с усещането си за вина, че непрестанно – волно или не, правиш опити за да измамиш Платония. Такава е същността ти. Не можеш да бъдеш различен. Част от съвършенството на идеалната държава е, че несъвършенството на съществуващия в нея човек.“
„Старостта е нещо интимно. По-интимно от любовта. Любовта се споделя. Старостта не. Старостта е състоянието, в което душа се отдава на времето – човек на смъртта.“
„…бях поет! Сега думите ме мразят. И аз ги мразя.
Те не причиняват блаженството, те го крият.
То не звучи красиво, нито мъдро, нито разбираемо. То е просто блаженство. Същност, която човек не може да разположи в разума си. Истина, която не може да разбере.“
„Знае се, че естественото си лице може да одухотвори всеки, без да има дарбата. Разликата при нас е, че ние ставаме себе си едва като се лишим от лицето, с което сме родени.“
„Поезията е инвестиция на чувство, което някой ден, може да ти е много, много необходимо. „
„Старец съм и наедно с това, онова изоставено от птицата си дете, което чака отговор. „
„Защото преди да се създадат религиите е имало много божества. Религиите са успели да унищожат повечето, но да направят няколко обществено полезни. Тъй и с теб.“
„Няма по-лошо за един поет от това да бъде претопен. „
„Но свършва времето за фантазиране. То винаги свършва.
Като граблива птица се стоварва отгоре ти събитие, забива нокти в теб за да те измъкне от сладостните пипала на фантазиите, които тъй са те оплели и стиснали, че съвсем са те оставили без дъх.
Макар и спасително, това събитие е болезнено. Винаги.“