За „Утрото на осмия ден“ от Василиса Мей

“Утрото на осмия ден” на Василиса Мей (Моника Атанасова) е изградена върху теософската хипотеза, че Мария Магдалена е била един от апостолите на Иисус, а освен това и негова законна съпруга; имали са и дъщеря Сара – Тамара.

Две хиляди години след това започват да се сбъдват пророчествата за идването на антихриста, за царството на нечестивия и края на света.

Обикновената на пръв поглед жена с обикновено на пръв поглед семейство Сара, всъщност е една от наследниците на Иисус, която носи гените му и може да бъде пречка за антихриста – Аполион, да осъществи плановете си. Но както се разбира, може да му бъде и от полза за по-бързото им осъществяване, ако смеси своите гени с тези на Иисус.

Тя и семейството й са в опасност, преследвани от демоните и хората на лукавия.

Действието се развива в неназован крайбрежен курорт в САЩ, настроението е лятно, страстно, ваканционно, но в него назрява ужасът; неподозиращите летовници ще се сблъскат със сили, каквито разумът им не е способен да възприеме и дори в най-черните си кошмари не са сънували. Прекрасното за миг ще се обърне в потресаващо, тъй както е писано и в “Откровението” на Йоан. Задачата на Сара е да се пребори със злото. Да спаси семейството си и света, тя носи силата в себе си. Ще успее ли?

Следват приключения – колкото ужасяващи, толкова и занимателни. Книгата е умело написана, макар да е една алегория за злото и за доброто. Макар да представлява теософска хипотеза, засягаща много морални проблеми на съвременния свят, това е фентъзи, приключенска книга с интригуващ и развлекателен сюжет, който лесно поглъща вниманието; чете се леко, толкова леко – чувството е все едно гледаш филм.

Четиво за всяко време и за всяко място. Можеш да пътуваш и да четеш, да чакаш пред гише и да четеш, идеално е за парка и най-вече на плажа – в обстановка, която много наподобява декора на повествованието – това би било особено ефектно. При всички случаи това е книга, която гарантира изключително приятно прекарани часове.

Увлекателно написана, с много фантазия, непосредственост и неподправено въображение. С чудатите същества, с плашещите сили на неизвестното и мрака, със сблъсъците. И като споменах сблъсъците, тук е ред да се подчертае, че макар това да са физически сблъсъци, няма да прочетете описание на бойна сцена като в екшън моментите в други фентъзи романи. Тук дуелът е не между тела, а между съзнания и духове. Не се мерят мускули, а скришни сили на същността ни, но емоцията, адреналинът и усещането за зрелищност са не по-слаби.

Иначе за идването на антихриста, за Второто пришествие – това са едни от най-обсъжданите теми на човечеството, безброй са хипотезите. Преди две хиляди години Йоан Богослов призовава онзи, който има ум, да разтълкува 666 – числото на звяра, и оттогава до днес тази загадка продължава да вдъхновява трепетни съзнания да търсят отговора.