„Той беше точно толкова честен, колкото и глупав, следователно бе страхотно непростимо честен мъж.“
„И четенето е като пиянството – хубаво ти става.“
„Тоя живот, бате, не е толкова прост, колкото си мислиме. Той е още по-прост…“
„Като гледаше развълнуваните й кръгли гърди, никак не можеше да мисли за войната.“
„Човек усеща по-ясно силата на другите, когато осъзнае собствената си слабост.“
„Колкото човек е по-доволен – обичаше да казва баща им, – толкова повече му се иска и е по-нещастен.“
„Изглеждаше честен и непорочен като лястовиче гнездо…“
„Къде е революцията, хамалите ли ще я правят, или коларите в кръчмата на брат му, людете бяха свикнали с държавата, караха се помежду си, в партийния клуб се точеха безцелни спорове, кои са тия, дето щяха да излязат по улицата, кои са знамената?
„Неразбираем е светът, когато не разбираш себе си!“
„Жестока е несподелената тайна, защото ти единствен знаеш, единствен поемаш цялата отговорност, мъката и сладостта. Прилича на несподелена любов…“
„Хората се раждат еднакви, неопетнени от мерзостта на живота и тъгата на познанието. Всичко зависи от социалните условия, госпожице, едва по-късно лошотията става привилегия или недостатък.“
„Балканската война дойде неочаквано именно защото непрекъснато се говореше за нея.“
„Жестока е природата, юнаци нещастни – говереше им тихо той и гълташе сочната влага в гърлото си, – сътворила е любовта, сътворила е и унищожението.“
„Изглеждаше учудващо грозен, защото чертите на лицето му поотделно бяха красиви – нещо не достигаше на усмивката му, излишно правилни се очертаваха носът и брадичката му, беше неопределен като лошо нарисувана икона.“
„Безсмислена е мъжката хубост без малко ум и привързаност.“
„Земята, братя – прибавяше замислено земемерът Кръстанов, – можеш я измери, а човешката глупост, егоизма, суетата…никак. Курва е войната, пълна разсипия…“
„Душата човешка носи страшна памет и подобна на река събира образи и мисли. Тя живее чрез другите, защото ги има, сплита се с тях и превръща в едно целия житейски хаос. Отиде ли си някой…умираме по малко с него – там е силата на смъртта, а другото е обикновено природно чудо.“
„Тоя ще е голям човек или велик глупак, което е едно и също!“
„Жадната душа обича виното и силните думи.“
„Безсловесна празнота. Като че ли тоя живот е чаша бира, на която пяната отдавна е изпита.“
„От кожата си не мога да изляза – отвърна с болка Панто, – със сянката си не мога да се разделя.“
„Има два типа толерантност, които познава този скучен свят: разумна и хуманна. Аз съм за разумната толерантност. Оставете някого да протестира, дайте му възможност да бъде недоволен и, най-важното, да изразява своето недоволство и той пак ще гласува за вас. Ще ви бъде верен именно защото вие му оставате свободата да протестира. И обратното. Случвало ли ви се е да видите притиснато до стената животно? А хомо сапиенс е най-обърканото животно според мен.“
„Вашето предложение е толкова наивно, че заслужава внимание.“
„Само че когато човек върши необикновени неща, и с него се случват странности.“
„Той я свари защитена само от познанието й за Мопасановите героини, от нейните любими цветя, които отглеждаше на балкона, и от бедността на едно учудващо богатство, вмирисано на шоколадови плънки и нетрайни сиропи.“
„Историята господа, подобно на самотата, е щастие за силния и последна възможност за слабия. Тя е полезна на оня, който не повтаря грешките й, тя е познание за деятелността на настоящето време и отговор за бъдещето…“
„Божидар осъзна, че духовната сила се поражда първо в отказа, че за да подчиниш живота, трябва да се откажеш от него. Всяка наслада е подчинение, след това зависимост и най-сетне безпомощност.“
„Войната превъзхожда музиката и философията, защото носи със себе си далеч по-сложни емоции. Превъзхожда ги и с това, че людете я ненавиждат, но все пак участват в нея.““У нас, капитане, никой не е опозиция, защото никой няма смелостта да има позиция…“
„Защо, сине, е най-тревожната дума. Там е сърцевината – обясняваше кротко тя, – там е божественото откровение и само господ може да отговори. Ние сме отвън, ние сме въпросът!“
„Аз не съм мошеник, драки, просто, докато човек достигне господа, ангелите ще го уморят…“
„Въпросът не е в страха, проблемът е, има ли смисъл да бъдем безстрашни?“
„Знаете ли, господим Вълчев, някога си мислех, че човек става сантиментален, когато живее добре, но това не е вярно. Човек става сантиментален, когато нещо се промени в живота му, когато той предчувства, но все още не осъзнава смисъла на промяната.“
„Сега си мисля, че целият живот всъщност е един стремеж да привикваме, да се примиряваме с промените.“
„Великите народи винаги се облажават от посредствените умове, те дотолкова са се сраснали с духовните висоти, че обикновено биват изненадани от простаци, склонни са да приемат варварската лудост, която иначе е чужда и на навиците, и на културата им. Нали разбирате: за да бъдеш варварин, трябва да бъдеш изключително силна личност, слабият човек е способен да гради, но не и да разрушава…“