Това е историята на една съвременна, остроумна чаровница. Трагикомична, автоиронична, разказана с хапливо, но и закачливо чувство за хумор. Забавна, горчива и истинска. Но ако думите ми ви звучат като описание на чиклит – не се залъгвайте. Не е! Нещо далеч по-сериозно е, а единствената книга, която съм в състояние да поставя до нея, е “Форест Гъмп”. Там на един комичен симпатяга – обобщаващ действителността образ, се случва всичко, което може да се случи на един среден американец, а някои от нещата, които изживява, нищо че ни карат да се смеем, са всъщност много тъжни, страшни и с мрачни послания. По същия начин и пак под привиден комизъм е изброено онова, което може да се случи на една съвременна жена, която отгоре на всичко притежава всички черти на женствеността.
Тя е безумно, логически невъзможно и все пак реално съществуващо съчетание от противоположности…
Жена, жена, Жена…
Най-ефектното е, че сюжетът на романа е затворен в най-глуповатата възможна черта в характера й. Дребната суетност, преминала в познатата мания – борба с няколко излишни килограма.
В началото изглежда, че “дневникът” ще се върти около това. И да, линията е запазена, но значимото, шокиращото дори на моменти, се случва сякаш между другото в тази рамка. Без да я напусне, без да я разбие, контрастиращо максимално. Още по-ясни са притоворечията.
Тя е силна, тя е изтъкана от слабости. Тя се отдава на пороци, но я възприемаш свята.
На момента животът й е социална драма. И романът става социална драма. На моменти животът й е трилър. И романът става трилър. Дори е обхващан и от магически реализъм. Низ от различия, тласъци и удари в живота.
И през цялото време – смях.
Представяте ли си колко сложен е този психологически образ? Е, всички сигурно познаваме подобен от действителността, но кой е в състояние да го обрисува и да го види в цялост. Тази Ева, Мария Магдалена и Богоридица, лъхаща на водка, в тясна пола или джински, стъпила на кантара, преживяла всичко, което се случва почти на всяка жена, а все ни се струва, че точно нас ще подмине.
С цялата си отговорност ще кажа, че това е един от най-сложните литературни герои изобщо.
И още нещо: той би бил невъзможен, ако не беше герой от проза, написана от поет от ранга на Румяна Симова.
Психологическият рисунък на действията е много детайлен, изведнъж рязко прекъсва – нито думичка – друга картина, психологически рисунък на друго състояние, пак прекъсване – нито думичка…
Читателят се досеща, запълва празното автоматично и без да има усещането за незавършеност, недоизкусуреност, липса. Напротив: даже става по-ясно.
Пропуснатите периоди в живота, в мислите, пътеките на емоциите, причинно-следствените връзки, мотивацията – всичко е кристално предадено, макар и без думичка.
Психологическият белетрист доста би се затруднил на тези моменти и най-вероятно, описвайки ги, би отегчил читателя.
Но един поет знае как да говори с мълчание, дори когато пише проза.
Книгата е тежка в най-хубавия смисъл на думата: истините не са милостиви, дълбочината не е розова. Проникновението, изследването, житейската драма – все неща, които предизвикват размисъл.
Книгата обаче е и забавна, много, много забавна.
Истинско полезно развлечение, в което душата и почива, и расте.
