„Не е лесно да обикнеш свят, който не си откривал стъпка по стъпка в детството си.” „Звездна песен”
В детството си вероятно Ана Величкова стъпка по стъпка е откривала космоса, а понеже космосът е толкова голям, това мъдро детство, всъщност детството на цялата ни цивилизация, на човечеството, Ана Величкова продължава да изживява и сега, въпреки достойния ѝ опит – зрялост на идеи и замисъл, богатия ѝ творчески и житейски път.
Родена през 1940-а – четири години преди един голям поврат за България, тя расте и съзрява с новостите, които настъпват в политическите и човешки взаимоотношения и обхващат една голяма част от света. Времена, в които вярата в бъдещето е едва ли не задължителна, футуризмът има вече и политически смисъл, бъдещето е като територия в пространството, която следва да бъде завоювана, в изкуството са наложени и канони, не особено твърди, понеже не са и добре осмислени, в някои отношения са дори противоречиви и ограничаващи творческата индивидуалност, но е имало творчески личности, а ярък пример сред тях е и Ана Величкова, чиято вяра в прогресивното у човека и обществото е личен, искрен порив, не политическо наложено задължение. И това личи, защото вярата е безумна без съмнение, фанатизъм е – чужд на вечните търсачи и откриватели, каквито са героите ѝ. Въпреки вярата ѝ в светлината, в озарението на разума, тя вижда и мрака на човешкия нрав и сюжетите ѝ често граничат и преминават в антиутопични или технологични приказни алегории, в които се сблъскват цивилизации и светове в последни решителни битки, а жертви в борбата за свобода стават най-чистите. Не загиват напразно, в кръвта им е надеждата, тя е лъчите на нейната Пурпурна Цефеида, която изгрява да озари най-силното в духа на човека.
Четиридесет и пет години след едните, настъпват други промени в България, но не и за Ана Величкова, защото нейният свят е отвъд тези сътресения. Без да е изолирана от реалността, напротив – винаги съпричастна на проблематиката ѝ, през фантастичния си свят, осмисляйки ставащото, тя не изменя, а развива идеите си. Не обръща гръб на вечните човешки ценности, за да се задоволи с пазарните, както много други. Не се предава, а продължава своята авантюра на духа, подобно на героите си – вечните борци, попадащи от една в друга среда, за да преосмислят себе си и да продължат с още по-голям кураж, по-мотивирани пътя си напред.
Творбите ѝ продължават да носят силна обществена ангажираност, да описват надеждата, но и проблемите, да са пътешествие в непознатото, но и огледало на познатото, да са приключения – екстремални приключения на тялото, но и духа. Дори се изостря вътрешният конфликт. Сега, във времето, в което лекомислието е едва ли не белег за добра литература, Ана Величкова става още по-дълбока, а когато трябва да осъди черта от човешкия характер, присъдата е още по-сурова, защото е оставила тази присъда да бъде изречена от съвестта, която, както знаем от Достоевски, е Велик инквизитор – „Седем възела”.
„Космическа вихрушка” е уникална книга, тя е събрала целия творчески път досега. Така, както го вижда извървялата го. Това е ретроспекция на поврати в живота и мисълта, на възходи и кризи, на вдъхновения и нови обекти за изследвания. Това е светът на създателката на светове. Свят на учени и изследователи, на вечно млади духом, на най-човешките им трепети и на най-дългите полети на мисълта. На земята или в дълбокия космос. В близко, далечно, по-далечно бъдеще. В светове, приближаващи се до съвършенството, или светове, рисковано близко до разрухата. В примитивни цивилизации или в самата душевност на природата. Героите ѝ са авантюристи, но авантюристи в най-хубавия смисъл на думата – тя означава „случващ се” – човек на действието.
Зад тях често е цялото човечество, те са последният му шанс. И нещо повече…
Нима е възможно повече!
Да! – смисълът на това човечество, че изобщо го е имало. Те не опазват само живота като висша ценност, а и други ценности, без които животът не би имал стойност.
Проблематиката е различна във всяка от творбите ѝ: от екобаланса и цената, която можем да заплатим – до опазването на хуманността във времена, в които човек е превъзмогнат – еволюирал е в космически раси; от моралната страна на технологичното превъзходство и защо е по-добре да сме лишени от някои „чудеса” на човешкия разум, когато душевно не сме подготвени за тях – до търсенето от страна на свръхразвита цивилизация на мъдрост и истина в чистото и първичното; от болката на съвестта, от която „изчистим ли се“, може и да живеем леко, но няма да сме щастливи, защото съвестта е нашият водач към личната ни мисия, а какво е щастие без мисия… – до силата на любовта, с която сме способни да превъзмогнем дори стремежа си към тази велика мисия, в името на най-човешкото – децата.
И много често срещан мотив в творчеството ѝ – догматизма като пречка да разберем истината. И не става въпрос за религиозен, а за научен догматизъм. По-точно за догматизма на собствения ни разум, който може да се окаже безкрайно упование в личните ни заблуди. С които нямаме сили да се разделим.
Философия на приключението. На приключението да бъдеш човек, да живееш не в свят, а в светове. Волно да си част от времето и средата, която те обгражда, със своя мисия в тях. Да си отдаден на идеалите си. Вселената да е твой дом, а духът ти – неин живот. Да си солидарен. Да си жертвоготовен. Да си буден и любопитен към загадките на природата. Смелостта да е природата ти, а разумът – неин водач. Да си способен на тежка равносметка. Да видиш много, но повече да осмислиш. Това и повече ще изживееш с тази книга, и изобщо с книгите на Ана Величкова.
„Космическа вихрушка“ може да намерите тук в PDF и Epub формат.
Comment on “За Ана Величкова и „Космическа вихрушка””