Ти луда си,
не може да си тъй красива!
Безсрамно е!
Побъркано!
Руши!
Представите разбива
и разкрива
реалност с изумителни черти.
Твърдиш
с присъствието, че те има,
но пак си сън,
нали си сън,
сънувах те веднъж
във райската градина,
ти бе единствена жена,
а аз – единствен мъж.
Превърнахме
се в сто, а те в хиляда,
хилядата – в милиард,
изгуби се сред тях,
и търсих, и намирах,
и изпущах, страдах,
стотици пъти припознах.
Тогава се събудих
и завинаги изгубих,
навярно те сънувам и сега,
не може да си тъй красива,
ти си луда,
но знаеш ли,
прихваща лудостта.