Започнах да пиша историите преди 20 години.

Публикувах ги в литературен сайт "Буквите" и blog.bg.

Пишех всеки ден, понякога повече от един разказ. Понякога съм нямал нищо друго освен "сянката", усещането си за нея, избледняващото минало пърхащо в паметта ми.

Някои от разказите се получаваха. Други - не.

Ругаеха ме, но и четяха.

Все нови и нови истории изливаха пръстите ми, а аз бях първият им читател.

Работех като продавач на вестници. Пишех. Понякога и при минус двадесет градуса температура.

Спечелих конкурс на "Буквите" и "Буквите" издадоха сборника ми "Бяс и рози". Много успешна книга.

Работех като мелничар. Бях малко над 50 кг. някои от чувалите тежаха почти колкото мен. Харесваше ми. Пишех.

Издадох книгата "Седем порти".

После бях бетонджия. Пишех.

После...пишех, само пишех. Следваха "Порочна връзка", "Мадам Еротика/Утопия/Мистерия", "Ням свят", "Кланица за чародеи", "Ромфея", "Ферма за лица", "Лиценз за престъпления", "Грешен и безсмислен", "Бъг във времето", "Баркодът на Сизиф", "Преди потопа" и др. и др.

Вече работех в Драматично-куклен театър "Иван Радоев", като на шега с "Кратка пиеса за любов" бях отличен в конкурса за българска драматургия и пиесата е в репертоара на театъра вече две години.

На едно от представленията й млади хора от студиата на Георги Енчев и Ирена Ненчева пожелаха да видят женската гледна точка на "Кратка пиеса за любов", така написах и едноименната пиеса: "Непознатата".

Дойде момента, в който да събера историите в този сборник. Дълъг път, много впечатления и най-еротичната, най-душевна книга от всички досега.