Девета глава

 

Хейтърите – 2

 

Няма да премълча, скъпи хейтъри, че ви употребих.

 

И, ако сте прочели предходната глава ще разберете, какво имам в предвид, като кажа: Има неща, които трябва да се натрапят на очите, за да се скрие онова, което е под носа, а то е същественото.

  

Във фолклора, магьосниците крият истинските си имена, за да са недостъпни за вражеска магия. Мъдри са метафорите на народния, никому известен автор. Трябва да има параван над уязвимото, над скъпоценното, изначалната, лична ценност върху която са изградени останалите. А метафората: името на магьосника, тълкувам като честта и достойнството.

  

Създавайки ме в публичното пространство по ваш образ и подобие, открихте за нападение една фикция за мен, всъщност вашите собствени черти, които ненавиждате. Плюта и поругавана беше измислицата за мен: тайният модератор на blog.bg. Суетният кредитен милионер, който хвърля хиляди за да го публикуват на първи страници. Сексманиакът, който мастурбира докато пише порнография и явно има три ръце, за да бие с две клавиатурата, докато пише поредното си “четиво за една ръка”. Треперещият ентелектуалец мигащ в спарения въздух между хиляди книги и едновременно с това чукчата, която не знае какво е книга. Лесният за нападения мекушав добряк и едновременно с това злото джудже, което не може да понесе една градивна литературна критика от рода на това, че писателите не пишат, а си пият бирата някъде си. Чудовището от КГБ. Зведоманът, който така пилее личното си време, че явно го е откраднал от целокупния български народ, от всички на които времето не достига и най-вече от теб, който ми търсиш сметка и се бъркаш в личния ми живот, който нито добре познаваш, нито пък те засяга.

 

Чучелото ми отприщи натрупваните, свивани с години, проблем след проблем, компромис след компромис, преглътната след преглътната обида, дълбоко стаена болка: стихия под налягане достигнала критичната си точка, изпълнила до пръсване масовото съзнание. Със свистене и змийско съскане, тя излетя навън. Заваля като дъжд от плюнки и изстрели по него, ала в това чучело не бях аз. То си беше вашата измислица, хейтъри. Вашата измислица за мен, която отвлече вниманието и аз бях извън обсега на онова, което би ме наранила.

 

Тоест, несъзнателно извърших, онази си първа блогърска хитрост. Изгоря натрапеното в очите, а не същественото под носа.

 

Не казвам, че не ме е заболяло. Честно ужасен бях. Колко омраза има, колко злоба се е натрупала, колко лесно човек може да бъде омаскарен, колко лесно масата провокирана. И не е необходимо да си велик демагог, за да пробудиш страстите и да стовариш вълната им върху някого.

 

Ако някой не ти е симпатичен, достатъчно е само да:

 

Започнеш публично да му създаваш чувство за вина и неудобство. Хубаво е, да не е във връзка с поставената от него тема. Така дезориентирането му е по-лесно. Нека обвиненията да са повече, без логична връзка едно между друго. Възможността за спор, обърни в препирня. Така, никой няма да обръща внимание на разумните аргументи. Ако в спорът бил той философски, литературен или научно – технически има предварително поставена тема по която е постигнато съгласие да се спори, то при препирнята: няма, а при офтопик е изключено да има такава. Препирнята, за дискредитация е за предпочитане, защото очакваш помощта на масовото съзнание, то е страст, която е водещата пред разумните аргументи при препирнята, за разлика от спора.

  

Научи се да говориш с назидателен тон, така автоматично се поставяш на по-високо. Особено, ако си никой. Тогава дори не рискуваш да станеш антипатичен на някого.

 

Играй на доброто и лошото ченге. Все едно двама, никой не може да е сигурен, че това е един и същи човек и си противоречи, дори понякога сам се кара.

 

Предварително обвини в това, в което очакваш да бъдеш обвинен, пишейки в конкретния отзив. Например, ако той е изцяло клишета от мрежата, започни с това, че нагоре четеш само клишета и опит за бягство от същността.

 

Прояви известно усърдие. “И най-умният е малко глупав.” – не си спомням мъдреца, който го беше казал, но си спомняме всички на какво дължи първият си мандат президента Първанов. Предхождащите го по рейтинг Петър Стоянов и Богомил Бонев, започнаха да си говорят нелицеприятни неща. Без дори масата да се съсредоточи над думите им, моментално ги взе за “чистата монета на големите мръсници”. Щом толкова печени политици, могат да бъдат изтикани до стената и в опит да се защитят да открият същност която ще разбие за дни популярния им образ, какво е някакъв си никаквец, който има изяви единствено в мрежата. Все някъде ще сгафи, ще се обърка, а хаоса ще е най-добрият ти шанс да постигнеш контрол.

 

Повтаряй една и съща, леко изопачена истина. Едва ли Гьобелс е откривателя на топлата вода, а от как свят светува се знае, че преди да се наложи, която и да е било популярна истина, то това е било непопулярна лъжа.

  

Прибягвай до лични нападки. Давай му, уж за негово добро, тон в собствения му живот. Теб не те засяга, но не забравяй, че интернет е едно голямо село. А у село, обичаме сплетните и ако изкараш, че нечия сестра е хмм...нимфа, ей тъй, от скука, на теб ще ти отнеме две минути, а той ще изгуби сигурно месеци в бъдещи обяснения, че е едно дете на семейството. Плюс това, никой не обича да му надничат под чаршафите, а как клуба на скучаещите домакини, да мине по друг начин за артистично общество, освен, ако не дръпне една литературна критика на поета, за петната под завивките му, които говорят за нездрав морал.

  

И най-вече: изтъквай като грях, като себелюбие, суета и нарцисизъм и най-нормалната човешка проява на себеуважение.

 

В последните двадесет години, ясно се вижда това, което най-вече преди тях е нямало. Себеуважението. Масово хората, болезнено се самообвиняват, самоунижават. Все пак в лошия бит, нормално е да потърсиш вина и у себе си, мъдро е. И ако на фона на целокупния дух се види конкретна личност, а конкретна личност, на едно с личните си самообвинения, няма как да няма и себеуважението си, то второто изглежда като очевидна обида и отклонение от общото правило, огромно прегрешение. Сатанинска гордост и себелюбие.

 

Нищо, че дори да е така любовта е лично преживяване. И не можеш да осъдиш нечия любов, дори да е любов към себе си. Защото това би те поставило в положение на още по-голям Нарцис.

  

Все пак номера минава. Дерзай.

 

Щом нещастието ти може да помрачи нечие щастие, значи си по-голям от него.

 

Но върни се в началото и погледни думите с които съм започнал.