Пета глава

 

Хейтърите – 1

 

Той мрази да обича. Обича да мрази. Но понеже второто правило е подчинено на първото, той мрази и да мрази. И все пак мрази.

 

Погнусен е от красота. Кич е природата с джунглите си, с белите си облачета. Розови слончета, не ще ли! Създала е човечеството, то проблемите си, най-вече проблемите му. Има самочувствие на богат и безпаричните му дишат въздуха, за който все още не се плащат данъци. Или има комплекси, че е беден и му тровят въздуха с лигавите си возила богатите. Някъде по средата е и едните и другите го дразнят ужасно, защото той им плаща гяволъците. Но най-много мрази, тези като себе си. Защото и те точно толкова го мразят, логично е, щом са като него. И изглеждат като него: смазани и объркани. На всичко отгоре са лицемери, изкривили лица в гримаси, уж – усмивки. Тровят слюнките си взаимно, уж се целуват. Показват стандарт, колкото да раздразнят ближния си. Казват, че са щастливи, за да му създадат комплекси.

 

Как могат тези пък да се хилят, като децата в Сомалия умират от глад! Въобще, знаят ли за какво иде реч, тези коне с капаци. И погледите му преминават през него, все едно, че е сомалийско дете. На това ли им прилича. На нещо, което не заслужава да бъде забелязано.

 

Ще им даде да се разберат! И без друго много му се е събрало.

 

Той е много млад или вече възрастен. Ако е млад има усещането, че прекалено много е живял. Ако е възрастен, че ей така са минали годинките, без нищо да усети.

 

Жените се делят на грозни и мръсници. Мъжете се делят на глупаци и подлеци. Глупаците са измъчвани от грозотиите си. Грозотиите са съсипани от глупаците си. Мръсниците красят с рога подлеците си. Подлеците разиграват мръсниците си. И само омразата му е безполова. Тя е над дребните условности, над греховните нагони. Не е несполучливо съществуването му, като вижда колко жалко е световното. И това на всеки.

 

За каква любов ми пише този, че и в рими. То цял Вион е вдъхновяван от Дебела Марго, та този галфон ли! Сигурно седалището й е декар и половина, а този понеже не може да го вдигне пише любовни стихове в блога.

 

Какви депресии споделя тази пикла. Няма кой да я оправи и това е проблема й. Свинка!

 

Този пък – граждански позиции, знаем ги ние тях. Или има интерес, ако доомаскари някой маскара или си е обикновен ревльо, на който все другите му виновни.

 

Празник ли? Ей я, поредната позитивна лелка. Какъв ти празник, празна глава, такава! Кой ти няма внуче. Кой от тези, които нямат не може да има. По-важно е в какъв свят ще живеят, а ти какво направи за този свят. Не, че аз съм направил нещо повече, ама не се хиля като ряпа.

 

Май се разстройват от това, което им пиша. Е, аз само се забавлявам. Грешно ли е. Щом вие можете да се усмихвате, аз нямам ли право. Е, разстройвам ви, вярно е. А вие, не разстройвате ли мен, като се правите на толкова щастливи, колкото не сте, а ако сте толкова щастливи, защо го демонстрирате така, че нещастните да се чувстват още по-нещастни, а! Ще ви дам една свобода! Ето я моята.

 

Олеле, двадесет постинга по една и съща тема. Гати масовата истерия. Сега и аз ще напиша по нея. Ще напиша, колко глупави са всички, които са писали по нея.

 

Този тук, май се опитва да мрази! Това да не съм аз. Пълен позьор. Сега ще му покажа, какво е да мразиш, като с тон на гадна позитивна лелка, му кажа, че трябва малко повечко да обича.

 

Тук било забава!

 

Чак себе си мразя, че се забавлявам така, когато света е толкова гаден.

 

Е, ще го направя малко по-гаден, за да го видят всички които имат очи и не го виждат и имат уши, но не го чуват.

 

Аз съм конник на апокалипсиса...Е, и моите крака миришат, но кой ме знае. Добре, че ми хрумна.

 

Сега ще кажа на този с философските студии, че му миришат краката и първо да ги измие, а после да ми говори за някакъв си Декарт и някакъв си Спиноза.

 

Този умопомрачения пак ли е на първа страница. Аз какви стойностни неща пиша, пък него толерират, а мен трият...Е, вярно, че последното което ми изтриха беше интимна снимка между каруцар и козичка, но това е само алегория с която исках да покажа вътрешното състояние на пошлите герои на същият този грозник.

 

А и с какво са по-ниски тези създания на природата от разните му там художници, които рисуват гърди на чужди жени или по гърдите на чужди жени.

 

Блогърси срещи! Ала – бала! Бла – бла! И ухилени. Кво искат да кажат, че са много доволни, ли! От кое? От озоновата дупка ли? Взимат се насериозно, май! Що не са по домовете си, където семейството им се нуждае от тях! Аз, ако изглеждах като тях, никога не бих публикувал снимка в публичното пространство. То, не, че съм публикувал, де...

Я, да видим, този грозника, с първата страница, написал нещо за мен:

 

“По какво си приличат поета, жената и хейтъра? И в трите случая се отнася за сложна система от оксиморони. Но ако поета е воден от изначалната сила на любовта, жената или поне истинската от божествеността, която е високо над понятията за добро и зло, то за хейтъра изначалната сила е омразата!”