Четиридесет и първа глава

 

Крилатата фраза: “Тоя не понася никаква критика”

 

Тъпо ли ти е? Скучаеш ли?

Някой ти е виновен, разбира се.

Нямаш пари за да си позволиш развлечение или имаш твърде много пари и ти е омръзнало от всяко развлечение, което може да се закупи.

Искаш ли да се почувстваш значим?

Такъв си, без съмнение. Няма незначителен живот. Има само хора без значение в чуждия.

И има такива, каквито си предават твърде голямо значение. Около тях ласкатели, ръкопляскания, шумни аудитории.

Нещо не разбираш, защо те, а не ти.

И какво е това безумие около тях. Все хубави думи, все хубави. Не е на хубаво това. Те са хора, не може да не допускат грешки. Защо така ги славославят, не е за тяхно добро.

На всяка цена трябва да откриеш нещо.

Нещо не разбираш нищо. Твърде тежка ти идва материята. Или по-скоро чужда. Ако се задълбочиш, ще откриеш грешката му. Но не си тук за да го разбереш, тук си да му кажеш, че има такава, нищо че не я забелязваш. Щом е човек трябва да има и това е основното, а не точно каква е тя.

Ти си с мисия, трябва да го спасиш да не се удави в лицемерие.

Изключваш мисълта хората да са искрени, щом говорят хубави неща.

По природа хората са зли. Те мразят и за да говорят добро, значи не ти го мислят.

Изключваш мисълта те да споделят написаното от него или най-малко да ги вълнуват подобни въпроси. Нищо чак толкова вълнуващо не виждаш, значи няма.

Чудиш ли се още как да го приземиш и да го спасиш?

Ще ти кажа един номер, който винаги минава.

Независимо дали ти е дал повод или не, независимо каква ще е реакцията му, в думите ти все някой в необятното интернет пространство ще прозре истината ти.

От години сърфирам и ти казвам, че това клише винаги е постигало целта си.

Когато видиш, че някой автор е харесван, просто напиши, без дори да си го прочел:

"Този не понася никаква критика".

Ако първият път не мине, следвай го няколко дни, ако в публикуваното от него става въпрос за кон, попитай го каква е тази коза, ако става въпрос за прясно мляко, спомени, че не би трябвало такова да се използва за причастие. Ако те попита какво имаш предвид му напиши да не гледа в подробностите, а да чете между редовете и че е редно да съзре истината в тях, а тя е, че никой друг освен теб не му мисли доброто и само ти си който му разкрива тайната на неговия живот, а тя е:

"Ти не понасяш никаква критика."

Ако пак запази спокойствие, упрекни го във високомерие. Изрази предположение какво прави под чаршафите и пак му напомни:

"Ти не понасяш никаква критика."

Често няма да ти се наложи и такова усърдие, защото още от първата ти намеса, още десет гласове като твоя ще започнат:

"Този не понася никаква критика."

Тъпо ли ти е? Скучаеш ли?

Не е необходимо даже, за онзи да се говорят само хубави неща. И едно хубаво изречение да прочетеш, пак е отрова и лицемерие.

Защото няма красиви истини, защото света е гаден, а щом преди теб един или двама са казали:

"Този не понася никаква критика."

Все нещо вярно трябва да има. Напиши му го и ти.