Тридесет и осма глава

 

Алегория на агресията във виртуалното пространство излъчена по ТВ

 

Тази случка е извън блога и виртуалното пространство, а характера й се вихри тук ежедневно. Тази случка е грозна и страшна, не е за малолетни, но малолетни са главните герой в нея.

 

Шокира ме, в епохата на “Наглите”, когато почти всеки ден се чуваше за поредният отвлечен, отрязани пръсти, безсилен репресивен апарат.

 

Шокира ме, а съм мъж служил в гранични войски и то по време на “голямата екскурзия”, по-късно отдаден на гибелен свой порок /от който Слава Богу, сега се чувствам независим/ бях попаднал и в лудницата и ми се е наложило да спя в една стая, в заключено отделение, с човек убил майка си и баща си с тесла. Дни след това, разпознах в един от най-жалките нещастници, витаещи като зомбита из коридорите на това болнично заведение, човек разтърсил с жестоко престъпление града ни. Убил е с нож шестгодишно дете. Кошмарният Касим. Не казвам, че бяхме прави, има си закон, имаше си и хора поели отговорността над този изверг, но с още двама алкохолици и двама наркомани му направихме мечка и имаше късмет, че една медицинска сестра се появи точно в този момент, разкрещя се и го спаси от по-жестока саморазправа.

 

Шокира ме, макар години да съм бил продавач на вестници и ща – неща: прочел съм за стотици изнасилвания, за случаи подобни на сестри Белинейски и нямам представа колко статии за случая.

 

Шокира ме, макар да съм очаквал нещо подобно да получи гласност и макар да бях наясно, че се случва, ако не всеки ден, то поне много често.

 

Шокира ме, доста повече, дори от постинга на блогърката Авангарди, в който ставаше дума за бяла лястовица, кацнала и радвала едно от малките ни градчета, докато незнайна злодейска ръка, разбила гнездото й.

 

Шокира ме, а не можех да откъсна очи от екрана.

 

Наясно съм в какъв свят живея и че сюжета на онзи филм с Никълъс Кейдж “8 мм” не е толкова далечен от реалността, освен може би със справедливия си край. И че все някъде има богати извратеняци, заради чието удоволствие други заснемат епизоди в които нарязват момиче.

 

Само през изтеклата седмица лумпени пребиха момче, само защото се е показало по телевизията и е имало какво да покаже пред “България търси таланти”, излъчи се интервю с жестоко малтретирана от футболист в продължение на часове манекенка, разтърсени бяхме и злодеянието на същество – човешко, което е отрязало четирите крака на кученце.

 

В страната в която при съмнителни обстоятелства, най-запознатия с умирането, какъвто е един съдебен хирург се самоуби по доста по-болезнен начин от навярно стотици други каквито знае, а правоверен мюсюлманин също при съмнителни обстоятелства се простреля. В страната която убийството на дете на таксиметров шофьор, извади на улиците всичките му колеги, за да се окаже, че най-вероятно детето е убито от собствената му майка. В страната която заради разчистване на сметки между мутри – родители, загиват във взривове децата.

 

И като споменах за лудницата и убиеца на родителите си с който съм спал легло до легло, трябва да кажа, че тогава в Остро отделение в “Пещерско шосе” не съм изпитвал страх, но трудно заспах години преди това в Духовната семинария, когато на съседното легло, се въртеше и си “говореше с Господ” – един семинарист, който малко преди това ми беше изповядал, че нареди ли му Господ, ще убие и децата си, а си имал приказка с всевишния. Освен това знаех, че спи с отверка под дюшека, но не знаех, в тази вечер колко и какво е изпил. За всеки случаи беше много.

 

За добро или за зло, имало още какво да ме шокира. Става въпрос за любителски видеоклип, с телефони, излъчен в сваленото вече предаване “Часът на Милен Цветков”.

 

Две момичета са в центъра на събитието, обградени от кръг други, които снимат с телефони, аплодират, вдигат пара. Едното скубе за косата другото, привежда му главата надолу и крещи на жертвата си да целуне земята.

 

Много викове, много болка. Доминиращ с физическата си сила и психически насилнически характер. Чувствах безсилие, идеше ми да изляза от кожата си, изгарях в себе си.

 

От предаването не стана ясно, но и преди да прочета на другия ден подробности из интернет, знаех причината за драмата.

 

Ревност!

 

Ревност за внимание. Разправа с конкуренцията за такова. Хубавицата е събрала погледи, имала е с какво. Отразявала е каквото Господ и е дал, за да спаси, ако не света, то поне своя дял от цветовете с които природата прави по-богати очите ни и по-широка усмивката ни. Другата не е понесла, почувствала се е пренебрегната и е пробудила звяра в себе си.

 

Изключително жестоко! Грозно!

 

На другият ден от “Свежо” попаднах в статия в която ми се доизясни ясното. Жертвата е дошла на училище с нова прическа, била е по-секси от всякога.

 

Така го правят децата.  Същото което големите го правят с интриги, грозни и обидни думи от фалшиви профили, нападки от личен план, всевъзможен натиск. Същото което големите чувстващи се като пренебрегнати ученички, тук, в блогпространството, срещу получилите по-голямо внимание, правят уж по-цивилизован начин, но същият, видимо същият в същността си.

 

И създават стереотип, който младите интерпретират по свой начин.