Тридесет и шеста глава

 

Анонимните

 

Малко преди започването на “Проклятието блогър” без да предполагам написах материал, по който няма какво да добавя, но без който този публицистичен роман ще е незавършен. Копирам го дословно в тази глава.

 

Какво печели и губи анонимният

 

Какво печели автора: Анонимността може да се използва, за да бъде изолирано, конкретното изказване от личното отношение към автора. Приятелите, тези които искат да бъдат приятели, симпатизантите няма на всяка цена, заради човека, да побързат да изразят одобрение. По-боязливите няма да се спотаят, за да не си спечелят неприятели сред приятелите на автора. Ако авторът вече е създал представа, че е много добър в словесните битки, това няма да обезкуражи, неубедени във възможностите. Отявлените му неприятели няма да се нахвърлят, независимо дали са съгласни или не. Ако авторът вече е създал представа, че лесно губи словесните битки и не успява да защити позиция, нямащи си работа страхливци няма да му се нахвърлят само защото знаят, че е лесна жертва.

 

Какво губи автора: подобно отношение към мнението за себе си, показва крайна зависимост от това мнение: от одобрението или неодобрението на околните. Анонимният, като че ли сам се лишава от правото да нарече заявената позиция: лична. И връзката му с тази позиция, дори да е дълбоко почувствана и осмислена, не може да бъде пълноценна.

  

Без стремеж да поддържа авторитет пред тези на чието мнение за себе си, все пак държи, че да се крие от него, анонимният се лишава от основата върху която е положил свои изначални принципи на поведение. Той не чувства необходимост да се държи като себе си, а това от своя страна го кара да експериментира с поведение, което му е напълно непознато и чуждо. Играта увлича и го отдалечава от основната цел, често се стига до неадекватни прояви. Смяна на различни външни страни на това поведение и като резултат пълна загуба на началния мотив.

  

Какво печели автора: Освобождаване от рамките на бита, от общественото място, от предразсъдъците спрямо него. Анонимният престава да бъде лекар, каруцар, политически лидер, студент, учител, семеен, семейна, самотник, самотна, твърде млад, твърде стар, твърде беден, твърде богат, изглеждаща твърде добре, изглеждащ твърде зле, сив чиновник, медийна звезда. Той е просто човек, той е част от общественото мнение. Той е душа, която иска да изрази себе си, така както чувства себе си, без значение какво е извън темата на разговор. Така предпоставките за прибързано мнение спрямо заложбите му или липсата му на такива са отстранени. Важно е мнението му, важна е позицията и умението му да я защити.

  

Какво губи автора: Биографията ти, каквато и да е, щом ти е дала възможност да имаш мнение или позиция по даден въпрос, тя ти е дала и правото да я изразиш. Да я прикриваш, означаваш, че сам се съгласяваш с евентуалните предразсъдъци спрямо нея, тоест предразсъдъците са дълбоко пропити преди всичко в теб. Това нататък ще те лиши от доста от свободата на изказ, на думи и специфични познания, които биха те издали. Често се стига до измислици: лекаря твърди, че е каруцар, политически лидер, че е студент и т.н. И тъй като в интернет най-лесно е да измислиш себе си, а играта с въображението, освободената фантазия, отявлените лъжи не са за всекиго и се стига до едно виртуално бълнуване, което в реалният живот си е симптом на психопатологични изменения.

  

Какво печели автора: Не ангажира паметта си. Не се налага какво е твърдял предишният ден, на следващият може да е обратното.

  

Какво губи автора: Сериозност. При това не става въпрос да гледа несериозно на себе си, а сериозност към всичко онова което изповядва и към свободата и правата на словото. Губи постоянност. Спада стойността на изписаното и изреченото.

  

Какво печели автора: Забавление, ако под забавление някой разбира временното освобождаване от задръжки. Може да се излага, да се държи като сексманиак, да се прави на фашист, на хулиган, на извънземно от краен квартал и т.н. и т.н.

  

Какво губи автора: Това си е филмче, което ще свърши. Ще загаси компютъра и пак ще се опомни зад всичките си крепостни стени и барикади. Още по-лошо е, че онова подтиснатото може да му се е харесало. На другият ден пак и пак и пак, а усещането, че си пленник на собствените си норми ще става все по-тежко, ще е необходим все по-силен дразнител. И докъде ще се стигне: непредвидимо е, може само да се гадае. Подобно изпускане на пушека не е освобождение, а по-дълбоко затваряне. Ако застанеш открито зад слабостите си, не се побоиш да ги откриеш: независимо от обществената присъда има някакви шансове, но не и в случая когато се спотаяваш зад анонимност.

   

Какво печели автора: Всички му вдигат нервите, трябва да понася началници, колеги, подчинени, жена, дъщери, съседи. Благ човек е с тях, само вдига рамене и се усмихва като Мона Лиза. Е, цялата отрицателна енергия няма да задържи. Иначе след години ще застане със снайпера на някое удобно гнездо и бум, бум, бум...Няколко случайни минувача и последният куршум за себе си.

  

Какво губи автора: В нета има толкова като него, че освен всички останали дразнители ще си намери още толкова, а дори и да не стане тъй, дори и да разтовари потребностите си, в живота ще си остане мишката която обира пешкира.

  

Какво никога няма да спечели автора: Пълноценна свобода на словото, защото свободата иска и своята отговорност. Отговорността над изреченото. И правото да каже някой ден:

  

Не помните ли, че ви говорих!